Стойчо Младенов вече не удря по масата, както го направи преди почти 20 години в онзи паметен следобед, когато прекъсна дрямката на треньора на Рилецо Мишо Вълчев. Гласът му обаче кънти по-силно и кара не само съперника да потреперва, но и нарушава комфорта на твърде много хора на „Армията“, свикнали със статуквото. Стойчо е от хората, които знаят как се качват най-високите върхове, но и не пропуска да изисква. Не случайно след равенството с Царско село дойде и емблематичната реплика, че „омлет се прави с яйца“. Да, през зимата на „Армията“ направиха селекция на стойността на циганска баница, докато нароченият за сваляне от трона Лудогороц привлече 7 играчи – в това число един от хитовете в Аржентина – Тисера, обявеният за номер 1 в словенското първенство Карничник, хърватският национал Симон Слуга и още Спас Делев, Рик, Тиаго и Групер. Така се прави селекция, така се прави отбор, като с тези играчи не само се влива свежа кръв през пролетта, но и се дава достатъчно възможност на новите попълнения да се адаптират към атаката на Шампионска лига през лятото. Има няма, това са футболисти за 4 милиона евро. В същото време Стойчо получи половин нов играч, защото санаториумът за привлечения от втора дивизия на Колумбия Браян Морено още продължава, докато Гарсес аха да започне, но не съвсем.
Самият Стойчо заложи 3-годишен план за титлата, а най-ненормалното нещо е да се твърди, че тя може или дори трябва да бъде спечелено сега. Максимализмът на Младенов обаче сам го накара да ускори темповете на безпрецедентното детрониране на хегемона, след като зимната пауза завари Лудогорец и ЦСКА-София на две точки разстояние, а разградчани трябваше да се адаптират към стила на новия си треньор. В този момент легалните и нелегалните фактори на „Армията“ трябваше да се размърдат и да вземат 4-5 качествени нови попълнения, готови веднага да бъдат хвърлени в битката, а не да влизат пожелателно в игра през април или май. Именно някой измежду тези футболисти трябваше да смени излезлия по напълно разбираеми причини от форма Греъм Кери, друг да даде глътка въздух на апатичния, изтощен, а може би и демотивиран за неосъществен трансфер Кайседо, а трети да осигури качество при дефанзивните халфове.
Факт е, че ЦСКА-София има няколко футболисти на много високо ниво като Кайседо, Мазику, Кери, Йомов, а и неоспорим лидер като Юрген Матай. Останалите са на под средното ниво за „червените“ с изключение донякъде на Бусато. Дори и там обаче няма взаимозаменяемост, защото дори Жеферсон, Турицов или Мухар нямат алтернатива. Стойчо изтръгна свръхмаксимума от тези играчи с влизането в групите на евротурнирите след мачовете с Виктория Пилзен и Осиек – два много по-силни във финансово отношение от „армейците“ отбори, играещи в по-силни първенства. ЦСКА-София успя да победи дори Лудогорец, обърна през есента и напомпания от идването на Мъри Стоилов Левски.
Какво обаче става, когато двама от топиграчите ги няма, защото са контузени или съвсем по човешки са излезли от форма? Нищо! Защото на скамейката те нямат и на 50% заместник. Дори и да е в пълния си титулярен състав, отборът има нужда от преливане на нова кръв с трима-четирима играчи, които да внесат допълнителен акцент и да могат да изненадат съперника. ЦСКА-София бе монотонен и беззъб през първото полувреме, бе такъв и в целия мач срещу Царско село. Какво обаче щеше да стане, ако „червените“ бяха вкарали поне едно от трите си 100-процентови положения след почивката или Бисмарк бе наказал Царете в последната секунда? Разбира се, предвид способностите на играчите, вкарването на такива положения под колосално напрежение е пожелателно, а не императив. Как да стане това с нападателя с претенциозно име от косовския Трепча или как да го направи Вилдсхют, който няма гол вече 1293 минути за първенство?!
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“