На „Армията“ е време за промяна! БФС, съдиите, директивата, сините братя… Оправданията на Стойчо са неадекватни

- -

В началото на ноември, след загубите от Локо Пд и Заря, Стойчо Младенов заяви, че истинската сила на ЦСКА-София ще се види след зимната пауза. Това бе и алибито за последвалите мъки срещу отбора, воден от Николай Киров, треперенето срещу Арда, поражението от Лудогорец и издънката в Благоевград. Успехите срещу разградчани и Черно море леко подхраниха надеждите, че с първите кокичета ще видим и силен отбор, но след проведени две миниподготовки през есента и зимна такава Стойчо така и не успя да донесе положителната промяна. С подновяването на шампионата червените редуват слаби с още по-слаби продукции, за да се стигне до срамния провал с Царско село. Срещу сформираната наскоро на случаен принцип команда играчите на Младенов стигнаха до само едно голово положение и дори не успяха да наложат съществен натиск.

Най-страшното е, че безличното и безидейно разхождане на фланелката се превърна в тенденция, която изразходи набора от оправдания в репертоара на треньора. В ЦСКА-София нещата не вървят в правилната посока и ако се изчакат исканите от Младенов две години, то пораженията може да са катастрофални. Наставникът е прав да се оплаква от липсата на класа, но само когато говори за мачове в Европа или срещу Лудогорец. След издънки срещу Локо София и Царско село да се търси причината в пропуск на Бисмарк Чарлс е несериозно.

Вън от съмнение е, че армейците не разполагат с потенциала на разградчани, но е факт, че играчите, които обраха наградите на футболист на годината, с всеки изминал ден свалят нивото. И ако отборът създава куп голови положения, но все пак по чудо противникът оцелее, то привържениците ще са разочаровани от резултата, а не обидени от играта, както е напоследък. Те все още не са извикали мощно „Оставка“ само защото им омръзна от треньорската въртележка на „Армията“. Проблемът е, че на нея се качват едни и същи, а сумарно назначенията на Стойчо, Любо, Стамен Белчев и временните варианти между тях достигат двуцифрено число. Като прибавим недоразуменията с живеещия в отминали епохи Люпко Петрович и протежето му Крушчич, то става ясно, че спортно-техническата несъстоятелност в ЦСКА-София не е случайна. Рокадите са плод на емоция и не водят до надграждане, защото и главните герои не са се променили. Ефектът не бе постигнат и от Младенов, който държи на своята остаряла философия и продължава да налага стила, който изповядваше преди повече от десет години, а диагоналните изритвания са разгадани, както и оправданията му. БФС, съдиите, директивата, съперникът, сините братя, времето, теренът, липсата на селекция… Оправданията са неадекватни, какъвто е отборът по време на мач, защото вече не е достатъчно само да надъхаш играчите. Те трябва да знаят как да атакуват, да пресират, да подсигуряват, да се позиционират, да разиграват, да имат контрол… Преса, контрапреса, пасове между линиите и дублиране на фланговете се отработват на тренировка и когато се приложат на терена, не е нужно да разчиташ единствено на индивидуалната класа.

Първите 8 месеца от петия престой на Стойчо на „Армията“ доказаха, че е безсмислено да се чакат две години. Не и при положение, че се чуват единствено призиви за нови покупки, оправдания и нападки. Младенов отлично знае как да погали струните на армейската душа, но не даде заявка, че ще се справи с изискванията на модерния футбол. Той ще остане икона в олтара на червения храм, но е време да отстъпи поста на млад, амбициозен и разбиращ съвременните тенденции във футбола специалист. А отговорните фактори в клуба трябва да открият профила на правилния човек и да му дадат картбланш да изгради отбор с модерна визия, който е готов да побеждава и радва привържениците.

Явор Пиргов/ „Тема спорт“