-
-
„Целта ни е Етър да е пръв, а не само да е в тройката“, обяви вратарят на „виолетовите“ Анатоли Господинов. Ето какво каза още той в интервю за клубния сайт:
– Представи се накратко…
– Казвам се Анатоли Господинов, започнах да играя футбол още от ранна възраст в Сливен. Там минаха юношеските ми години. Поиграх малко за отбора, когато беше в „Б“ група. След това ме взеха в ЦСКА. Там в първите години не играех много, бях преотстъпен във „Витоша“ (Бистрица) за един сезон. След като се върнах, в злощастната за ЦСКА 2016 година, когато бе изхвърлен във „В“ група, там записах доста мачове. Спечелихме Купата на България. После заминах за Полша, във втородивизионен отбор от средата на таблицата, без особени амбиции за елита, но винаги си има едно солидно място във Втора дивизия. Изкарах година и половина, изиграх доста мачове. Целта ми беше пак да остана в чужбина, но не се получи – времето доста напредна и в началото на септември дойдох в „Етър“. Вече три години и половина съм тук.
– Ти ли избра футбола, или той тебе?
– Аз избрах футбола. Бях много голям фен на „Реал“ (Мадрид) и Икер Касияс. Още тогава си знаех, че искам да съм вратар. Има момчета, които първо са на други постове и постепенно преминават към вратарския пост, но аз си знаех отначало, че искам да съм вратар. Така и стана.
– На колко години сложи първите си ръкавици?
– На седем. Дори не приемаха толкова малки деца в школата в Сливен, първите бяха 9-годишни. С малко контакти с леко изключение успях да вляза в отбора на 7 години.
– Родителите не те ли насочиха?
– Нашите са много широко скроени хора и са ме оставяли винаги сам да избирам за себе си. Но в училище бях много добър и когато 5-6 клас трябваше да избирам къде да уча, учителите от основното училище звъняха вкъщи и им казваха в никакъв случай да не ме пускат в Спортното училище, защото имам потенциал и ми се отдават науките. Но аз си избрах Спортното.
– Ако не беше футболът, с какво щеше да се занимаваш?
– Не съм мислил много, но вероятно някакъв бизнес. Не се виждам с тежък физически труд.
– Може би щеше да се насочиш към медицината?
– Да, може би. Също и езиците много ми се отдават.
– С какво планираш да се занимаваш след края на кариерата, въпреки че имаш още доста време?
– Честно казано, не съм мислил. Време е, защото футболистът трябва да е наясно с какво ще продължи. Но има още някоя година да помисля.
– Готов си за модел…
– Приятелката ми сигурно няма да мисли така (смее се).
– Как се чувстваш в „Етър“
– Добре. Дойдох, когато треньор беше Балъков. Две години бях предимно резерва на Ицо, той е добър вратар и имаше своите много силни години. Чаках своя шанс, сега играя и се радвам, че мога да помагам на отбора. Всичко е нормално. Свикнал съм с града, с колегите, с хората в клуба.
– Кой ти е най-близък в отбора?
– Може би Яни Пехливанов, ако трябва да посоча един. Но с всички момчета сме в много добри отношения.
– Каза, че имаш приятелка, обмисляте ли някакви планове?
– Живеем заедно, на този етап това е положението. Времето ще покаже.
– Какво правиш в свободното си време?
– Излизаме с момчетата от отбора, особено след победа. Иначе играя тенис, билярд., разпускам с приятели. Нямам специални хобита.
– Ти спомена Касияс, ако трябва да посочиш един вратар, кой ще е?
– В момента Нойер е номер едно. Компонентите, които той притежава, никой друг ги няма – като игра с крака, излизане извън наказателното поле, командване на защитата, присъствието на терена.
– А любим отбор?
– „Реал“ (Мадрид)!
– Къде се виждаш след 10 години? И къде ти се играе дотогава?
– Надявам се да поиграя в някой от добрите отбори у нас, които се борят за титлата. Все пак има още време пред мен като вратар. Ще съм доволен, ако стане. В чужбина вече търсят млади, а аз съм почти на 28 години, но за България още се котирам. Но човек никога не знае, понякога във футбола нещата се случват и на по-късен етап.
– На тренировки работиш и с младите вратари, какво ти е мнението за тях?
– За тази година, откакто тренират с първия отбор, имат много голямо развитие. Те работят с Ицо всеки ден, по-рано не са работили толкова в детайли вратарските компоненти, но имат голямо развитие. Имат бъдеще в „Етър“.
– Посочи три качества, които трябва да притежава един вратар?
– На първо място физика, да си висок, макар че има изключения. После самоувереност и психическа устойчивост. Разбира се, и талант, без него изобщо не трябва да започваш.
– Вярваш ли в каузата, че ще се преборите за елита?
– Да, аз съм убеден и дори моята цел е да сме първи, а не просто да сме в тройката. Тежка е битката, и другите конкуренти са добри, но смятам, че ние имаме най-добрия състав и заслужаваме първото място.
– Какво ще кажеш на феновете?
– За нас подкрепата им е много важна. Да продължават да ни подкрепят както досега, те са с нас във всеки мач и няма какво повече да се иска от тях!
