-
-
Всеки, който кара автомобил, навярно му се е случвало по някое време да му светне някоя сигнална лампа и да не знае какво точно да направи. Колата все още си върви, но знаеш, че ако съвсем скоро не я вкараш в сервиз, ще последва катастрофа. Горе-долу такава е ситуацията в Левски. „Сините“ са като нов автомобил, в който има много потенциал и знаеш, че може да ти е верен в следващите години, само че сигналната лампа свети ли свети.
Левски отстрани първи съперник от 7 години и това само по себе си е повод за радост. Направи го без загуба и в двата мача. Само че радостта и заслужените добри думи за отбора, който реално се събра преди 3 седмици и нито е сработен, нито е подготвен, не бива да замъгляват трезвата оценка. А тя е, че Левски игра безобразно през второто полувреме в Черна гора и доста разсеяно през второто на „Герена“ . В първата среща „сините“ показаха фойерверки и смелост, каквито са нужни за домакински двубой в Европа. Небрежното второ полувреме доведе до гол във вратата им и хвърли сянка върху цялостното класиране.
Вторият мач пък можеше да коства абсолютно всичко. Недопустимо е тим като Сутиеска да направи на Левски 4-5 положения за 45 минути. Най-нормалният въпрос, който феновете си задават, е какво ли ще е срещу Хайдук? Без да знаем актуалното състояние на тима от Сплит е ясно, че те са в пъти по-голяма заплаха от черногорските средняци. Затова и в Левски трябва да вземат спешни мерки. Несериозно е десният ти бек, който в даден момент от кариерата си е бил титуляр в Звезда, да загуби 18 от 20 дуела с крилото на Сутиеска. Просто е недопустимо за 180 минути да не се потърси друг вариант или поне да бъде пратен някой да му помага на фланга, след като видимо изнемогваше. Благодарение на личните си качества Яблонски и Пиргов на 3-4 пъти предотвратиха почти сигурни попадения. Един голям отбор обаче не бива да поставя централните си защитници в ситуации един на един със съперник. Твърде рисковано е и може да коства наистина много.
Сигналната лампа свети жестоко и въпросът е какво може да направи Николай Митов. На първо място треньорът няма време много да мисли, а трябва да действа. Глупаво ще е Милош Цветкович да бъде зачеркнат за два слаби мача. Тази грешка сме я гледали доста пъти. Дори Симон Сандберг донякъде е такъв пример.
Само че докато се адаптира и докаже качества за „сините“, трябва да се реагира спешно и вариантът е Прохазка да бъде пратен на десния фланг. Вече алармирахме, че позицията на словака не е на бека, а в средата на терена, където може да помогне повече. Ситуацията обаче е форсмажорна и трябва да се peaгира. Другият вариант е да се вярва сляпо на Цветкович, но при трети слаб мач и провал на отбора при гостуването на Хайдук виновни ще са вече хората, които са го пуснали.
Също така, задължително е Левски да хвърли новите си попълнения в средата на терена. Знаем добре, че сега ще има едни приказки отляво и отдясно, че те не са подготвени, не са сработени. Само че докато ги чакаме да се обиграят, отборът може да е изхвърчал от Европа. Затова Нелиуц Рушу и Жорди Гомес трябва да влязат още следващи четвъртък в игра. Няма за къде да бъдат бавени. Те трябва да поемат диригентската палка в средата на терена с дейната помощ на Прохазка, ако не е бек, както и Васил Панайотов, който си остава приятната изненада. После срещу Витоша или Септември може и без тях. Антонио Вутов също е много нужен с класата си да подава интелигентно топката, макар да изглежда малко мързелив по терена.
Време е и Серджиу Буш да влезе в нужната форма. Няма проблем Левски да играе с него и Мапуку напред и да си сменят местата. Дори румънецът да остава на пейката, поне да може да играе по 35 минути на двубой, за да има свежест в предни позиции. Изобщо в Левски варианти има, макар и новите да не са сработени. Въпросът е само да се вземат точните решения от страна на Митов, защото времето го притиска, а грешките в защита са прекалено много. Разбира се, „сините“ са свършили доста работа по време на подготовката. Изглеждат доста по-разнообразни в атака, особено в първия мач, когато Вутов и Мапуку комбинираха понякога толкова добре на скорост, че покрай тях дори Бабатунде и Нар се включваха прилично. Левски се опитва да контролира топката, колко се получава е друг въпрос. Ако обаче този подход на Митов бъде облечен с подобри изпълнители в средата, които вече са на линия, Левски може да изглежда и по доста различен начин.
Така или иначе, „сините“ имат право поне да мечтаят до мача с Хайдук. Съперникът в крайна сметка е трети в Хърватска след Динамо Загреб и Риека, така че едва ли е чак такова страшилище. Със сигурност Хайдук не е по-мощен съперник от Марибор, например, срещу когото Левски бе на крачка от продължаване. Така че място за страх няма, само че трябва още много работа, за която време също няма.
Източник: Стефан Дачев/ „Меридиан мач“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
