-
-
Собственикът на Локомотив (Пд) – Христо Крушарски – говори по актуалните теми в родния футбол. Ето какво каза колоритният бизнесмен в интервю за „Мач Телеграф“.
– Г-н Крушарски, да започнем оттам – има ли промяна в управленската структура на Локомотив в сравнение с това, което обявихте още преди Нова година?
– Не. Договорката е с моите партньори да продължим да си поделяме разходите по издръжката на клуба. Хубаво е, че има хора, които са готови да инвестират във футбола. На тях трябва да се гледа с уважение и всеки нов, който се появи, трябва да бъде подпомаган, за да се запали с тази страст, която усетих и аз, след като влязох във футбола преди 6 години. Продължавам да съм част от Локомотив и да работя за утвърждаването на отбора.
– Може ли да очакваме да се разделите с акциите след края на сезона?
– Стига сме слагали каруцата пред коня. Аз не съм човек, който си оставя магарето в калта. Не съм взел от Пловдив един пирон, а мисля, че помогнах за една камара успехи. Похарчил съм и не малко пари. Сега съм намерил хора, които са готови да помогнат да надградим и да постигнем още повече и трябва да им се помага. Като видя, че Локо и без мен върви уверено напред по един асфалтиран път, ще изляза в пенсия.
– Има ли нещо конкретно, което трябва да се случи, за да сте по-спокоен за бъдещето на Локо?
– Време е общината да се замисли как може да поддържа и да стимулира интересът на тези инвеститори, които са готови да инвестират във футбола. Общината в лицето на кмета, на заместник кмета по строителството и инвестициите и разни други кметчета трябва да видят с какво могат да помогнат. Ясно е, че във футбола трябва да има координация с институциите, за да се случи този растеж, за който всички не спираме да повтаряме.
– В този контекст как оценявате ситуацията в българския футбол като цяло и конкретно напрежението около БФС?
– Вървим натам, че май трябва да вадим кинжалите. В края на краищата ще ме накарат да се кандидатирам и аз официално за президент. Сега ще имам време и за сериозна подготовка и който ме подцени, ще сбърка. На първо място обаче отново ще повтарям това, което според мен, а и според доста колеги, трябва да се направи. Това ще залегне и в моята програма. Защото и сега се говори само за юридически хватки и процедури, за да се доберат до властта, а по-малко за това, което трябва да се свърши, за да е добре за всички. Това, което го повтарях месеци наред, че ще освободя аматьорските клубове от такси, май се сетиха и го направиха, нали?! Значи дори самото провокиране на по-сериозна дискусия носи ефект. Не си приписвам нищо, но съм доволен, че съм бил от полза на доста отбори с това, което непрекъснато ви повтарях и на вас, и на другите медии.
– Повтаряхте и други неща, а те все още не се случват…
– …Трябва упоритост и решимост. Пак ще ги повтарям щом трябва. Приоритетите са ясни.
– Хипотетично, ако вие сте президент на БФС, какво ще искате да се случи и за какво ще гарантирате?
-На първо място никакво толериране на който и да е клуб. Второто водещо е създаване на управленски кадри. Бих работил 1-2 години, за да подготвя хора, които да могат да покажат гъвкавост, разнообразен подход към контрагентите, готовност да носят отговорност и да рискуват в рамките на допустимото, когато се изисква бързина при предвижването на въпросите. Категоричен съм, че за сериозно и трайно решаване на въпроса с базите е необходимо стоплянето на отношенията между държавата и футболната централа. Аз мисля, че съм човек, който е способен да се разбере с всеки в името на благото. Със съдиите също съм казвал какво ще се случи. Не е сложно. Който покаже характер и даде от себе си, ще надува свирката. Тези, които играят по чужда свирка, да му мислят. Като в онзи виц за панаира. Децата искали свирка, но само едно казало: „Чичо, ето ти 20 ст., купи ми свирка!“. Човекът възкликнал: „Ето тоя ще свири, а вие ще гледате! И Йордан Сталев наскоро ме питаше какво ще правя, за да променя положението. Казах му, че ще играе тоягата. Важно е треньорските лицензи също да не се раздават на кило…
– Все пак какво трябва незабавно да се случи, нещо конкретно?!
– Възможно най-бързо да се изградят поне 5 качествени терена в Югозападна България, където климатът е най-мек. През зимата там могат да се подготвят елитните отбори. През другото време тези терени ще се ползват от аматьорските клубове в района. Трбва да се мисли и за високопланинските бази. В Банско може да се подобри инфраструктурата, около Боровец също. Тези бази трябва да се управляват по-успешно и в координация и с министерството на туризма.
– А какво мислите за идеята да се промени календарът, по който се провеждат първенствата у нас?
– Това трябва да го решат специалистите. Треньорите да се съберат, да обсъдят плюсовете и минусите и да излязат с конкретни предложения. Със сигурност обаче е важно, заедно с общините и БФС, да се намери подходящ модел, по който да се осигури възможността за изграждането на качествени терени и да се подобри състоянието на стадионите. Прекалено скъпо плащаме за качествени подготовки, а в крайна сметка не сме нито в пустинята, нито на ледник. Имаме разнообразна природа и климат и трябва максимално да се възползваме.
– Като собственик на клуб бил сте притискан по някакъв начин от БФС?
– Не. Не съм от хората, при които минава какъвто и да е натиск. Нито съм се продавал за топки и екипировки, макар че помагам и на аматьорски клубове. Има доста неща, които трябва да се променят в системата, но трябва да се концентрираме върху важните, а не с общи приказки да работим на принципа „Стани, за да седна аз“.
