-
-
Лудогорец и Левски са два от клубовете, които към днешна дата биха се подписали, че следващия шампионат ще стартират с треньорите, които тази вечер ще изведат двата отбора в първи полуфинален мач от турнира за купата в Разград. И в двата клуба изобщо не мирише на треньорски колебания, въпреки че при орлите е неписано правило при непопадане в групи на Шампионска лига да вдигат жълт картон на треньора, който се превръща в червен, обикновено когато се случи негативна серия в групата на другия турнир. Или пък няколко криви стъпки в първенството. Може би това щеше да се случи и на Станимир Стоилов в Разград, ако двете страни не си бяха отдръпнали ръцете преди да хванат химикалките за подпис в края на 2020 година. Вероятно точно заради тази тенденция в отношенията клуб-треньор, той днес не е в Разград, иначе щеше да вземе голямата пара и днес вече да е за риба, но като бивш треньор на Лудогорец. А синята част на България днес нямаше да изживява своето възраждане, защото кой знае накъде щеше да задуха вятъра тогава.
По стечение на обстоятелствата обаче сега Станимир Стоилов е треньор на Левски и като такъв лека полека се превръща в основна заплаха за Лудогорец, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Не е тук мястото да задълбаваме и анализираме ситуацията в ЦСКА-София, но в Разград може би прогнозират, че следващия сезон основният им конкурент ще бъде Левски. Наивно би било да смятаме, че сините скоро ще достигнат Лудогорец като структура, финанси, организация и база. Сближаването на позициите на този етап е възможно по чисто спортно-технически показатели. Такава е идеята и на сините, която в близките години няма как да се промени – по правилата на футболната икономика някак си отбора да генерира интерес, да постигне успехи, които да предизвикат още по-голям интерес и при евентуални продажби и приходи от европейски мачове Левски да се стабилизира, като е възможно най-близо до по-богатия си днешен опонент.
В Разград със сигурност разчитат посланията от „Герена“ и си правят съответните планове. Твърде спорно е обаче дали хегемоните искат истинска конкуренция. През годините те не един и два пъти са давали поводи да си мислим, че не обичат докрай чистата и честна игра. В един момент вероятно сините ще се сблъскат с проблемите, които съпътстват ЦСКА-София и Станимир Стоилов ще излезе от релси и ще запее в хора на колегата си и приятел Стойчо Младенов. Години наред от „Армията“ вдигаха ръце и от „Герена“ може би са подготвени какво ги чака. И как ли ще са настроени тогава сините към БФС, но това е друга тема.
Сега на първо време треньорът на Левски трябва да даде ясен знак, че отборът му е готов да тръгне на война. До края на сезона ще има трилогия, първата част е довечера в Разград за купата, предстои реванш следващата седмица, а в последния плейофен кръг и нова среща на „Герена“. Турнирните двубои, както е казал класикът, си имат своята специфика, но можем да предположим, че Левски днес излиза не просто с тънки сметки за изгоден резултат, а за да отиде едно стъпало по-нагоре към Лудогорец с далечна цел да е по-добър от Разград и ако може още догодина по това време да го е свалил от върха. Някои биха казали, че дотогава много вода ще изтече, но сме склонни да смятаме, че Станимир Стоилов гледа доста напред във времето, защото си е извоювал тази свобода на мислене. При колегата му Шимунджа далеч не е така и неговият статут в Разград да бъде поставен на преразглеждане още при евентуално отпадане от Левски за купата в следващата седмица.
Желю Станков/ „Тема спорт“
