ЦСКА-София се класира на финал за Купата на България, след като с безобразен футбол отстрани Славия с дузпи. В редовното време срещата завърши 2:0 за „белите“…
Няма да се спираме на спортно-техническата част от мача, защото тя е нищо на фона на големите проблеми на клуба. Те не са свързани с левия бек или палатковия лагер пред БФС. Дори няма нищо общо с Борислав Михайлов и Съдийската комисия, колкото и странно и дори шокиращо да изглежда това за някои, които обичат стандартните оправдания.
Онзи ден на „Армията“ трибуните за решителния полуфинал със Славия бяха далеч от пълни. В същото време на „Герена“ се пръскаха по шевовете. Това са два различни свята, а „червена“ България трябва солидно да се замисли защо се получава така. За мен отговорът е повече от ясен – ЦСКА-София има нужда спешно от обединителна фигура, която да задвижи машината. Има нужда от Червения Мъри, защото към днешна дата клубът е раздиран от вътрешни конфликти и недоверие към ръководството. Ситуацията в Левски преди малко повече от 6 месеца беше същата, но към това трябва да прикрепим и ужасно тежък воденичен камък на врата на „сините“ – финансовата криза. На „Герена“ обаче се завърна Станимир Стоилов и всичко се промени, а спортно-техническата част на промяната е най-незначителна, макар и най-отчетлива. Мъри обедини феновете, които дълги години водиха война, върна доверието към ръководството в лицето на Наско Сираков и подтикна агитката да помага финансово на Левски.
Въпросът е дали ЦСКА-София има такава обединителна фигура сред десетките легенди на ЦСКА, прославяли из целия свят „червения“ клуб. Човек, на когото може да се има доверие. Човек, който ще работи с цялата си душа и сърце в името на ЦСКА-София, а не за собствено благо. Отговорът е доста труден, като се има предвид, че през последните 10-15 години много от идолите на агитката бяха употребени по ужасен начин от шефовете на „армейския“ клуб. Последно в ролята на бушони влязоха Любо Пенев и Стойчо Младенов. Двамата си имат трески за дялане, но не получиха шанс да вземат цялата спортно-техническа власт на „Българска армия“, както стана на „Герена“ със Станимир Стоилов. Това само по себе си подсказва, че Гриша Ганчев и компания нямат доверие на Любо и Стойчо по отношение на селекцията. Както обикновено в България винаги става дума за едни пари…
Великият Димитър Пенев определено може да се приеме за обединителна фигура на „червената“ общност. Той обаче вече е на години и няма как да вземе властта в ЦСКА-София. Това важи и за Паро Никодимов, и за Петър Жеков.
Сякаш единственият вариант, голямата надежда е Христо Стоичков. Камата е нещо свято за „армейската“ общност. Той е икона, идол и повод за гордост. Само Ицо би обединил „червената“ армия, но не като пуска кратки надъхващи или поздравителни коментари в социалните мрежи по адрес на ЦСКА-София, а като се завърне на „Армията“. Това ще е най правилиото решение за Гриша Ганчев, който към днешна дата дърпа конците в клуба. Ицо и без това е един от собствениците на ЦСКА-София. Тук не става дума Христо Стоичков да е треньор, а да поеме цялата спортно-техническа власт, а първата му задача да бъде намирането на нов качествен треньор. Идеята е Камата да е на „Армията“ и да се знае, че когато и да отидеш на стадиона, ще видиш легендарната му фигура там. Да вдъхва кураж и на футболисти, и на фенове. Да дава надежда, че в клуба се работи в негов интерес а не в такъв на шепа хора, опиянени от блясъка на комисионите.
Ицо е величие. Само той е човекът, който ще възроди голямото величие на България. Всичко друго е прах в очите.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“