-
-
В последните години Левски и Ботев Пловдив си приличат по, образно казано, прелъстяванията и изоставянията от знакови бизнес фигури на прехода и, общо взето, минаха през периоди на финансов комфорт до тотален недоимък, като амплитудите настъпваха доста рязко. Другото сходство са стадионите – мина се през събаряния, спиране, банкрути на инвеститорите, след това ново рязане на ленти и към момента нито един от двата клуба няма мечтаната лъскава арена. Третата прилика са привържениците, заради които и Левски, и Ботев съществуват като професионални клубове. На „Герена“ феновете на практика спасиха клуба от фалит, а жълто-черната част на Пловдив посредством тежки тропания по масата държеше клуба над водата и даде сериозен принос при своеобразния кастинг при „подбора“ на нов собственик. При сините се случи така, че запалянковците предупреждаваха Сираков да не кълве на въдицата на Джо Диксън, който за разлика от Зингаревич се оказа бутафорна фигура, играеща по незнайно чий сценарий.
Към момента Левски и Ботев имат и сериозна четвърта допирателна. Те са в пряка конкуренция за място в европейските турнири през първенството. За купата този сезон канарчетата се поизложиха, отпадайки от Етър на много ранна фаза, а на сините им предстои финал. В Първа лига пловдивчани са доста напред с материала, дори и днес да паднат на „Герена“, остават фаворити за третото място, тъй като след това имат домакинство с Лудогорец. Букмейкърите отсега дават сериозно предимство в коефициентите за Ботев Пд, явно шампионите дават индикации, че ще отидат на Коматево да отбият номера. Докато Левски в същото време има натопорчено гостуване на Черно море.
Европейската квота е престиж, а при Левски и жизненоспасяваща инжекция с оглед потенциални приходи от около поне милион лева. Канарчетата, както се казва, не са опрели до тези пари, но какво е спортът, ако не си поставяш по-високи цели.
Днешният мач може да свали сините на земята и да вдигне още повече височината на полета на канарчетата. Или пък да продължи лудата синя пролет на Левски, не толкова като някакви свръхрезултати, а като усещането на привържениците, че живеят в някакво различно измерение. Всъщност и двата съперника, особено столичани, си признават, че това, което им се случва от половин година насам и най-вече тази пролет, е някак против правилата. Онези правила, според които един отбор се изгражда в рамките на поне сезон и половина. Към момента и сините, и канарчетата имат отбори, които играят разпознаваем футбол, проблемът най-вече при Ботев е, че извън Пловдив те все още не са това, което трябва да са. Но това е болест, която трае от години. Дали пък наличието на собственик, треньор и множество играчи от чужбина няма да пречупи тази неприятна за бултрасите традиция? Азрудин Валентич вече е триумфирал на „Герена“, но на пейката на сините бе Живко Миланов. Сега вече Левски е друга бира, но пък това трябва да е стимул за треньора на Ботев да покаже, че и неговият тим е надградил сериозно оттогава.
Закачките наистина са доста, мачът няма как да е обикновен, двата тима са в ситуация, при която могат да се доближат до Европа и да доиграят сезона с допълнителна доза спокойствие.
Желю Станков/ „Тема спорт“
