-
-
Христо Крушарски е една от най-цветните птици, прелитали през българския футбол. В началото той изглеждаше като поредния собственик, изпратен от тогавашната власт за такса „отчисления към общественото благо“. За разлика от мнозина свои колеги ексцентричният бизнесмен и съратник на покойния Иван Славков – Батето остави и ярка следа. Периодът му начело на Локомотив спокойно и без излишни емоции може да се нарече най-успешният в клубната история – спечелени бяха две купи, една суперкупа на страната и сребърните медали в първенството. Често влизаше в полемика с футболисти и фенове, но никога не му пукаше как ще се приемат неговите думи. И въпреки бурната връзка, която изживя с Локомотив, Крушарски бе изпратен с аплауз и трогателно писмо от феновете. „Машинистът на влака, който не се спираше пред нищо! Диригентът на „черно-белия“ оркестър! Президентът, който сътвори истинска „черно-бяла“ епопея!“, бяха само част от словата на запалянковците към оттеглилия се преди около месец собственик на Локомотив Пловдив. Малцина са шефовете, тръгнали си с подобно признание от българския футбол. А това е нещо много голямо. Ето какво сподели Крушарски в интервю за „Тема спорт“.
Г-н Крушарски, като специалист в турнира за Купата на България как виждате предстоящия финал между ЦСКА и Левски?
– Там, където съм аз, там е и победата. А аз ще съм в сектор В.
Тоест ще държите за Левски?
– Точно така.
Защо?
– Аз по принцип през 1984 година завърших в ЦСКА. Начинът, по който се отнасят към мен – много ме е страх.
Защо?
– Страх ме е, че утре ще умра.
Защо?
– Вие си преценете защо. Аз съм вярващ човек и само Господ може да каже кога ще си отида от този свят.
Защо спряхте да държите за ЦСКА всъщност? Имахте и някакви конфронтации с ръководството…
– Не, аз нямам конфронтации, аз съм човек над нещата. Обичам феърплея. Той е номер едно в моя живот. Ако някой може да ме победи, да ме победи с игра, не със силови действия.
Кой се е опитвал със силови действия?
– Няма да говорим на тая тема, приключих. Тая тема не е интересна, завършена е. Аз съм за Левски, защото моите приятели ме уважават и почитат. Аз съм човек, който носи поличба за отбора. Три мача гледам на Левски, в три побеждават. На четвъртия пак ще съм със същата фланелка на Локомотив. Аз не мога да бъда вече от друг отбор освен от Локомотив Пловдив.
Можем ли да ви очакваме под някаква форма в Левски?
– Не. Само мога да им донеса успех.
Как се чувствате извън футбола. Мина вече почти месец, поотърсихте ли се малко?
– Аз не съм извън футбола. Имам си Рилски спортист, който в неделя би с 4:1. Продължавам проекта „футбол“. Това е да направиш от нищо нещо. Сега от Рилски спортист ще направя отбор, който ще играе във Втора лига, а ако реша, ще играе в Първа. С ред и порядък. Това е.
Г-н Крушарски, локомотивът не тръгна добре при Александър Томаш, имахте ли пръст в неговото назначение?
– Не, не. Аз винаги съм бил привърженик на спокойното действие. И винаги съм казвал, че не треньорите са проблемът. Проблемът са момчетата, които ритат топката.
Така ли е в случая и сега?
– Ами да. Да. За мен тези момчета трябва да разберат, че те са работници от най-нисшата част на производственото предприятие. Те са производители на продукция. И от тях нищо не зависи. Докато не разберат това нещо и това не се вкара в играта, така ще е в българския футбол.
Доста футболисти биха ви се обидили, ако ви чуят какво казвате…
– Знаеш ли колко ми дреме на мен, че ще ми се обидят някакви ритнитопковци. Те са хора, които трябва да си изпълняват задълженията. Те са работници, на които някой им плаща заплатите. И те трябва да създават. Те не са богопомазани. Ако си мислят, че са, значи Любо Пенев правилно го каза – да духат супата.
Това май е по-добре да не го пишем.
– Защо?
За да не ви вкарам във филм.
– Не ме интересува мен филмът. Значи аз съм артист. Доказал съм се. Имам три купи, и то постигнати с мъжка приказка. Най-накрая трябва да си говорим истината. Стига сме говорили – порнофилм в четири екземпляра. Тези момчета трябва да разберат, че те не са нищо друго, освен наемни работници.
За какво съжалявате най-много в периода си в Локомотив? Има ли нещо такова?
– За нищо не съжалявам. Аз направих много. Аз доказах, че от нищо мога да направя нещо. Днес имах един разговор с един мой съмишленик, който ме попита: „Какво ще направиш, ако оглавиш БФС?“. И аз му казах с думи прости – България ще участва в европейските квалификации и ще е вътре, не отвън.
Какво имате предвид?
– Че ще играем на финали на европейско първенство.
Струва ми се малко смело.
– Защо? Ти съмняваш ли се?
В момента нямаме ниво, нямаме достатъчно класни футболисти за това нещо.
– А защо?
Може би вие ще ми кажете.
– Ти, ако се занимаваш с футбол, трябва да разбереш защо. Защото шуробаджанащина при мен не върви.
А къде върви?
– При мен не върви. При мен ще има – можеш или не можеш. И другото нещо – ще направя българското да прогресира. А то може да стане. Защо нашите отбори се подготвят в Турция – защото нямаме в България терени. Аз ще направя 2 такива и те ще дадат началото на българското и на българския футбол. Ще върна турнира „Петричка пролет“, за да може да докараме отбори от по-голяма класа да тренират и да играят в България.
Ако ваш приятел тръгне да става собственик на клуб, какво бихте го посъветвали?
– Да не се съобразява с феновете.
Защо?
– Защото феновете са, за да гледат мача. А не да се опитват да управляват системата.
Но ако погледнем към Левски, феновете спасиха клуба и отбора.
– Нищо против нямам феновете на Левски, те са сериозна група.
Платиха сериозни задължения към НАП.
– Извинявай, извинявай. Чест и почитания към феновете. Феновете в целия свят са за да подкрепят отбора, а не да определят правилата на играта. Тях ги определя собственикът на клуба. Моите успехи в Пловдив дойдоха, защото им казах: „Ако имате пари, слагайте ги на масата. Ако нямате, аз мога да си гледам мача и сам.“
Останах с впечатление, че си тръгнахте малко разочарован от местната власт в Пловдив. Така ли е?
– Аз съм над нещата. И знам едно. Ръководил съм фирми в Сърбия и знам как сърбите посрещат българите. Те не могат да понасят външен човек да управлява в Сърбия. Така е и в Пловдив. Аз им показах, че съм над нещата. Мен ме уважават и от Ботев, и от Локомотив, и от Марица. Дори целият български футбол ме уважава, защото аз казах, че ще направя нещо, и го направих.
На какво ви научи българският футбол?
– На нищо не ме е научил, аз го научих.
На какво?
– На ред и порядък.
Бизнесът върви ли?
– Да. За голямо съжаление на много българи бизнесът върви. В момента правя проект в Румъния, от който печеля пари, за да ги харча в България. Правя нещо, което не можах да направя тук. И го сторих в Румъния. Преди два дни моят реагент показа, че в Румъния съм номер 1. Моят реагент направи от нищо нещо. От сухо време направи дъжд. Аз съм за българското, то да просперира. Както правя в метеорологията, така и във футбола. Днес на моя приятел му казах – „Аз ще стана президент на футболния съюз и първото, което ще направя, е България да бъде на европейските финали”.
