-
-
Левски безспорно се намира в много по-добра изходна позиция преди предстоящия в края на седмицата финал за Купата на България срещу ЦСКА-София. Историята обаче често ни е напомняла, че битките за златните медали имат собствен ритъм и заряд, както и че моментното състояние не от голямо значение. В такива моменти от голяма важност е опитът на тимовете в подобни големи мачове, а той определено е на страната на армейците. Футболистите, водени от Алън Пардю, могат да се похвалят с общо 17 златни медала от национални надпревари срещу 9 за сините. Любопитно е обаче, че рекордьор по спечелени трофеи е именно футболист на Левски – вратарят Николай Михайлов с 3 купи, като в същото време той не е играл в нито един от четирите финала на своите отбори.
С най-много златни медали (2) в състава на ЦСКА-София пък са Густаво Бусато и Георги Йомов. Първият трофей в кариерата на вратаря е Купата на Североизтока в Бразилия, спечелена през 2018-а със Сампайо Корея. Въпреки че пази в няколко срещи по пътя към финала обаче, той остава извън групата в двата решаващи двубоя за отличието. Съдбата му върна отнетата възможност в последните два сезона, когато бе под рамката на ЦСКА-София във финалите за Купата на България и запази мрежата си суха. През 2020-а обаче не се справи с изпълненията от бялата точка на Локомотив Пловдив и позволи на черно-белите да грабнат трофея, преди година по-късно да се окичи със златото след победата с 1:0 над Арда. В битката с кърджалийци участие взимат още Димитър Евтимов (останал на резервната скамейка), Юрген Матей, Мено Кох, Тибо Вион, Дедерико Варела, Амос Юга и Бисмарк Чарлс (отбелязал победното попадение), за които това засега е единствен финал в кариеpaта, както и Георги Йомов, Жеферсон, Брадли Мазику и Иван Турицов. Последните трима бяха на терена и при поражението след дузпи от Локомотив Пловдив и не са участвали в други битки за национални трофеи.
Със стопроцентов актив и повече от едно участие във финал пък може да се похвали единствено Георги Йомов. Той се появи от резервната скамейка както при миналогодишната победа срещу Арда, така и в битката за златото през сезон 2017/18 между Славия и Левски. Тогава белите се докопаха геройски до изпълнение на дузпи, а автор на решаващото последно точно изпълнение от бялата точка бе именно крилото на ЦСКА-София и внук на легендата на сините Тодор Барзов. Със златен медал тогава се окичи и нападателят Калоян Кръстев, който не попадна в групата за двубоя, но взе участие в ранните кръгове на турнира. Подобна е ситуацията и с Карло Мухар, който има във визитката си спечелена Купа на Хърватска с Динамо Загреб за същата кампания – 2017/18, въпреки че гледа финала от трибуните.
С най-престижно участие в битка за национален трофей може да се похвали финландецът Томас Лам, който през сезон 2014/15 стартира като титуляр за Цволе в сблъсъка за Купата на Холандия срещу Грьонинген. Любопитно е, че сред титулярите на Цволе е и бившият играч на Лудогорец Джоди Лукоки, а под рамката на Грьонинген, който печели с 2:0 – настоящият страж на орлите Серджио Падт. Лам все пак има златен медал от надпреварата, тъй като 2 сезона по-рано е в разширения състав на A3 Алкмаар, стигнал до отличието.
Сякаш логично пък най-възрастният в състава на Левски е и човекът с най-много отличия – Николай Михайлов. Капитанът на сините има във визитката си три купи – 2 на България и една на Холандия с Твенте. Вратарят обаче е орисан да не е под рамката в битката за трофеите. С Левски има две отличия – през сезон 2004/05 и 2006/07. И в двата двубоя – съответно 2:1 над ЦСКА и 1:0 след продължения над Литекс, той обаче не е в групата на сините, въпреки че има мачове в турнира през тези кампании. През 2008/09 вече е част от Твенте и гледа как тимът му отстъпва във финала с дузпи на Хееренвеен. През 2010/11 е на пейката при триумфа с 3:2 над Аякс. Очертава се той да е на скамейката и в неделя, защото за купата Станимир Стоилов залага на 17-годишния Пламен Андреев.
Левият бек Иван Горанов също е носил лентата на Левски. Той има една купа и един загубен финал. През 2012/13 юношата на сините е част от Берое, който бие на финала родния му тим след изпълнение на дузпи. Горанов има мачове в турнира, но не е сред 18-те в битката за трофея. През 2017/18 е титуляр за Левски в гореспоменатия злополучен сблъсък срещу Славия. През онзи сезон дебюта си за тима от „Овча купел“ прави сегашният халф на сините Филип Кръстев. Toй обаче е на трибуните на „Васил Левски“.
Бразилците на „Герена“ Цунами и Уелтън също са играли финали, макар че пристигнаха от третодивизионния Ботефого-ПБ. Цунами има Копа Верде през 2019-а, когото е част от Боа. В този турнир участват тимове от Северна и Западна Бразилия. До 2016 г. надпреварата дава право на участие в Копа Судамерикана. През същата година Уелтън – като част от Марсилио Диас – губи финала на подобно издание – Копа Санта Катерина.
С трофеи зад граница, освен Цунами и Михайлов, могат да се похвалят още трима от „сините“ – халфовете Георги Миланов и Радослав Цонев, както и нападателят Билал Бари. Миланов е носител на Купата на Унгария с Фехервар през 2018/19, но е резерва във финала при успеха над Хонвед. Ради Цонев е част от два отбора на Левски, достигали последната битка за Купата на България през 2012/13 и 2014/15, когато тимът отстъпва съответно на Берое и Черно море. Той не в в групата за тези два мача. Има обаче на сметката си Копа Италия Серия С – отличието са разиграва между тимовете от третия ешелон на Апенините. Ради го вдига през сезон 2018/19 като част от Витербесе, с който надвива Монца. Тогава съотборник му е бившият защитник на Левски Живко Атанасов, който сега е част от Черно море. Билал Бари пък е с Купа на Мароко от 2018-а, когато е част от Беркан.
Как ще се промени посочената статистика, предстои да разберем в неделя, 15 май. Тогава от 17:00 часа започва финалът ЦСКА-София – Левски./ „Тема спорт“
