-
-
Гостуването на Левски на Черно море (1:0) всъщност започна в последните минути на домакинството на сините на Ботев (2:0), когато се разбра, че Станимир Стоилов има в главата си идея не просто как да излезе на „Тича“, но и как точно да завърши сезона. Крещящо късата резервна скамейка обикновено е част от словесния арсенал на повечето от треньорите у нас, които по това време на годината не спират да обясняват паралелно с това и сгъстения цикъл, и умората. Това се отнасяше и за Левски преди завръщането на Стоилов, а към момента сините имат възможно най-ограничения избор от резервни играчи и като бройка, и като качество.
Още в последните минути на домакинството с Ботев треньорът на сините си избра как да играе на „Тича“ и как на 15 май, на финала с ЦСКА-София. Изпросените картони на Марин Петков и най-вече на Уелтън означаваха, че Стоилов има в главата си идея как да подходи във Варна и как на националния стадион. Самият наставник обаче в никакъв случай не си прави експерименти. Той много добре знае с какво разполага и на кои хора на какви позиции може да разчита. Бразилецът Уелтън със сигурност е основна фигура в състава на сините, а отсъствието му не означава непременно, че тимът ще промени схемата си на игра. При случаите на 3-5-2 с Лудогорец бразилското крило бе в линията на атаката, а във Варна там бе Илиян Стефанов. Тук е моментът да отбележим, че този Станимир Стоилов прилича много на онзи Станимир Стоилов, що се отнася до това да търси поливалентни футболисти. Или пък ако няма такива с подобна визитка, да си ги произвежда сам. Илиян Стефанов има открояващ се афинитет към атаката, а да бъде единият от двамата нападатели при 3-5-2 може и да му е чуждо, но не му е трудно.
Основна фигура в онзи Левски на Мъри бе Станислав Ангелов – Пелето, който можеше да играе на няколко поста и бе голямо улеснение за треньора при определяне на състав, постройка и тактика за всеки мач. Друг важен играч бе Седрик Бардон. А в настоящия Левски има своеобразен микс – Стоилов разполага с няколко Пелета за поста на французина. На позицията на Бардон сега могат да действат въпросният Илиян Стефанов, но също така и Филип Кръстев, и Георги Миланов. Това трио ще се развива тепърва с различни функции на всеки един от тях, като в зависимост от противника е възможно Краев да остава сам като подчертано дефанзивен халф с двама офанзивни по-напред, или до него да е Кръстев или Миланов, когато Ивелин Попов се върне и отиде на дясното крило. Но Попето може и да е на мястото на Билал Бари, ще видим.
Въпросът е, че Станимир Стоилов постепенно си набавя опции за офанзивни варианти не за следващите мачове, а за следващите месеци. Така че връзката между домакинството на Ботев, гостуването на Черно море и финалът с ЦСКА-София е просто ежедневие за Мъри и неговия щаб. Това са хора, които са от повече от половин година в Левски и още не са казали втръсналото на всички словосъчетание „мач за мач“.
Специално за „Тича“ бе ясно, че там няма как единият отбор да надиграе тотално другия. Двамата треньори се познават отлично като футболна философия, а и винаги всеки е наясно с качествата на футболистите от другия тим. Тези, които са очаквали спектакъл във Варна, не са останали очаровани, нямаше как да е иначе – когато единият отбор опита нещо да разчупи и да пробва изненада, другият треньор реагираше за минути и връщаше мача в руслото на голямото тактическо надиграване най-вече в средата на терена. И съвсем в реда на нещата победата се реши с изпълнение, което изискваше противодействие за части от секундата.
В предишните мачове сините създадоха впечатление, че едва ли не не тренират никакви заучени изпълнения на статични положения. Онова отпреди 15 години, когато от корнер се търсеше на близката греда Елин Топузаков, бе считано едва ли не за монотонно и досадно, но нали не смятате, че треньорът на Левски го мързи да измисли нещо друго, интересно и резултатно. Да де, ама явно интересното е, че топката на близката греда могат да я атакуват различни хора. Ето сега Цунами вероятно не бе очакваният посетител на тази зона, той отиде там точно когато трябваше, скочи точно навреме и нанесе удар по топката с глава в най-високата й точка от полета и така изстреля Левски на третото място. Едно такова наглед лесно изпълнение си е цяла наука, трябва добре да си проучил при корнери дали съперникът подхожда зоново, или персонално и разни ей такива подробности. А такива проучвания са част от треньорската работа, която за малко повече от половин година прати Левски от дъното в челната тройка.
Желю Станков/ „Тема спорт“
