-
-
Бързият възход на Левски през пролетта е очевиден за всички и донякъде изненадващ, дори за самия треньорски щаб на тима. Сините на Станимир Стоилов вече държат съдбата в ръцете си. И единствено от тях зависи дали ще се завърнат на континенталната сцена. Пътищата за там са два – през финала за купата на България срещу ЦСКА-София, който е в неделя, 15 май от 17:00 часа, или през шампионата, където Левски вече е трети.
В края на август миналата година Мъри се съгласи да се завърне начело на тим, който бе на осмо място в класирането, а като точков актив бе по-близо до последния в подреждането, отколкото до първия. Всъщност сините бяха спечелили едва два от 6-те си шампионатни мача, загубите бяха 4, при голова разлика 7-11. След края на есенния дял на първенството Левски затваряше Топ 6, като победите и загубите вече бяха по 7, а головата разлика изравнена – 22-22. След 10 двубоя в Първа лига през 2022-а сините се намърдаха в тройката, успехите са удвоени – 14, вкараните голове 36, а инкасираните едва 25. Именно стегната игра в отбрана най-много се набива на очи, а също броят се сухите мрежи (15), коментира се и фактът, че в последните 6 мача в първенството Николай Михайлов и Пламен Андреев не са вадили топката от мрежата си.
Всъщност, Левски се разви, а и продължава да го прави, в много аспекти. Като се започне от изключителното стабилизиране на защитата, включително при статичните положения, мине се през подобреното владеене на топките, дългите атаки и се стигне до високата преса и умението да се затварят двубоите – примери са полуфиналът-реванш с Лудогорец (1:0) и домакинството на Ботев Пд (2:0). Приносът на новите попълнения е голям, като всеки намери ролята си.
В мачовете през 2022-а обаче отчетливо се забелязва и нещо друго – ударите от далечно разстояние се оказаха тайно и много вярно оръжие на Левски. В долните дивизии майтапчиите обичат да казват: „Шутове, шутове, шутове и след мача банкет за победата“. Е, сините претворяват подобно нещо в двубоите си. Причината – имат необходимите изпълнители, при това опасността идва не от един, а от няколко човека. От 14-те отбелязани гола в този период цели 6 са дошли след изстрели извън наказателното поле – 42.8%. И то такива, които да възпламенят от кеф публиката. Започна се още в първия мач за годината – 2:1 срещу Локо Пловдив на „Герена“. Тогава Андриан Краев откри точно по този начин, въпреки че имаше и щастлив рикошет, а след това Филип Кръстев с красиво изпълнение подпечата успеха. Същото стори и Уелтън, който успокои нещата за 2:0 над ЦСКА 1948 в Бистрица. Следващата визита също бе взета с отличен – 3:0 над Пирин в Благоевград, който бе в серия от 7 шампионатни двубоя без поражение (б.а. – включително победа с 5:3 над Лудогорец и равенство 1:1 с ЦСКА-София). Уелтън откри рано-рано с бомбен шут извън пеналта, срещнал гредата и спрял в мрежата. Всичко в срещата приключи пак с тупалка на Уелтън, която обаче закачи Илиян Стефанов, преди да влезе във вратата.
Точката на спора в домакинството на Ботев Пловдив (2:0) пак бе поставена с истинска бомба, този път изстреляна от централния защитник Ноа Сонко Сундберг.
През есента с отлични голове от дистанция блеснаха Борислав Цонев (при 2:1 над Берое), който вече не е в състава, а и Георги Миланов – при 2:2 срещу Локо Пд на „Лаута“. Предстои мач с ЦСКА-София. През сезона сините три пъти срещаха съперника от Борисовата градина и не успяха да го победят – загуба с 1:2, последвана от 2 нулеви равенства. Именно Миланов се разписа срещу армейците – вкара със задна ножица. Кой знае – за финала той може да е подготвил нещо друго от арсенала си, като например далечен удар. Но не е само той, доста от сините го могат да бележат по този начин, а и през пролетта го правят доста успешно. Ще го сторят ли и в неделя?
„Тема спорт“
