-
-
Маркош Антонио Малашиас Жуниор, по-известен у нас като Маркиньос, е един от най-успешните чуждестранни играчи в историята на ЦСКА. С червения екип бразилецът изигра 115 мача, в които вкара 19 гола. Стана шампион през 2008-ма година, спечели суперкупата през същата кампания и помогна за завоюването на купата на страната през 2011-та. Кариоката с български паспорт (има 6 мача и за националния тим) се съгласи да говори за “Тема Спорт” преди финала за купата на България между ЦСКА-София и Левски. Ето какво каза той.
Марки, съгласен ли си да говорим на български?
– (смее се) Разбира се. Аз съм половин българин. Няма проблем да говорим на български. Не съм го забравил.
В момента си в Бразилия. Как е положението в родината ти? С какво се занимаваш?
– Вече е доста по-добре. Общо взето пандемията отмина и всичко се връща към нормалния живот. Аз работя много, имам доста ангажименти. От една страна се занимавам с моята агенция. Мениджър съм, а от друга влязох в щаба на един местен политик. Той е кмет на града, в който живея и се занимавам и с обществена дейност.
Не планираш ли да идваш до България?
– Със сигурност до края на годината ще го направя.
А помниш ли къде беше на 25 май 2011-та?
– (смее се) Чакай да помисля… Помня, помня… Всичко помня от този ден. Играхме финала за купата срещу Славия. Подадох на Спас Делев, който вкара победния гол. Бихме ги с 1:0 и взехме купата. Беше супер. Няма да забравя радостта на нашите фенове, които бяха много, много повече от тези на съперника и ни подкрепяха много мощно. Само не мога да си спомня къде празнувахме след мача – дали беше в Студентски град или в заведението на Бозата (бел.авт. собственикът на Локо София Иван Василев) в центъра. Това бяха местата, където се събирахме с момчетата след победи.
Това ли ти е най-ценният трофей с ЦСКА?
– Не, не. Най-щастлив бях, когато спечелихме шампионата през 2008-ма. Това ми беше първият трофей и бях много развълнуван. Не мога да го опиша. Още помня последния мач на “Армията”, когато ни дадоха купата и феновете слязоха при нас на терена. Бяхме страхотен отбор. Оставихме Левски много зад нас.
Това е и последната титла на ЦСКА. В последните 11 години Лудогорец, където през зимата отиде и твоят бивш съотборник Спас Делев е неизменно на върха…
– Ти по-добре от мен знаеш защо е така. Нещата не се решават само на терена и на ЦСКА ще е много трудно да измести Лудогорец от първото място, но не е невъзможно. Вярвам, че скоро и това ще стане.
Поддържаш ли връзка с някой от старите ти съотборници?
– Да, чувам се с Тошко Янчев и Велизар Димитров. Знам, че Вили сега е директор на Миньор Перник и чакам да му заведа бразилци (смее се).
В интерес на истината преди няколко месеца бившият треньор на ЦСКА Сашо Станков каза пред нашия вестник, че на армейците им липсва гореща, бразилска кръв (изключваме Бусато, защото той е вратар)… Сега червените имат в редиците си твой сънародник – Гарсес…
– Сашо Станков ми е добър приятел и смятам, че е прав. Ние от малки се учим да играем с настроение и да го придаваме на съотборниците си. Знам, че Гарсес е в ЦСКА сега. Гледал съм му около 5 мача, докато беше в Бразилия още. Много бърз и техничен е, но не съм сигурен, че е свикнал все още на живота в България. За нас е много трудна тази аклиматизация, а всъщност се очаква бързо да покажем какво можем. За мен беше по-лесно в ЦСКА, защото аз бях първо в Беласица, където имах време да опозная страната и мисленето на хората и чак тогава отидох на “Армията”. Убеден съм, че когато Гарсес се аклиматизира напълно, ще е много полезен и ще свърши много работа за отбора.
Сега успяваш ли да следиш какво се случва в ЦСКА?
– Да, редовно чета български сайтове и гледам репортажи от мачовете. Часовата разлика и многото ангажименти не ми позволяват да гледам всички мачове, но когато имам време задължително го правя.
Каза, че се чуваш с Тошко Янчев. Той беше част от щаба на Стойчо Младенов, с когото ти стана шампион, но наскоро те се разделиха с отбора…
– Да, знам. За съжаление такъв е животът и съдбата на треньорите. Аз вярвам, че те можеха да постигнат успехи с ЦСКА и им желая много победи занапред.
В неделя ЦСКА се изправя срещу Левски във финала за купата…
– Да, знам. Чакам с нетърпение този мач, защото това е големият мач на България. ЦСКА не е много убедителен напоследък, но вярвам, че ще победим.
Какво очакваш от мача?
– Левски са във възход. Станимир Стоилов е добър треньор и при тях има положителна промяна, но това няма да им помогне. Очаквам много битка и ЦСКА ще победи с характер. Знам, че атмосферата ще бъде като на истинско дерби и футболистите ще усещат как земята под краката им трепери. Това е мачът, в който могат да покажат защо носят фланелките на тези отбори.
В Левски привлякоха също двама бразилци – Цунами и Уелтън, които много бързо се адаптираха и са сред най-добрите играчи на сините…
– Това също показва, че Сашо Станков е бил прав за бразилската кръв (смее се). Не ги познавам, но се радвам, че мои сънародници се представят добре, но в този мач не им желая успех.
Каква е твоята прогноза за точен резултат в този мач?
– 2:0 или 2:1 за ЦСКА.
Какъв съвет би дал на играчите, за да го постигнат?
– Да са спокойни, уверени и да дадат всичко от себе си, за да защитят името на клуба, своето име и да зарадват феновете.
