-
-
Божидар Искренов а един от най-емблематичните футболисти в историята на Левски. Радостта на народа, както с любов го наричаха запалянковците, е участвал в 22 издания на вечното дерби (21 с екипа на Левски, 1 – с ЦСКА) и е вкарал 6 гола. Гибона е един от най-подходящите събеседници в навечерието на финала за Купата на България между „сините“ и ЦСКА-София. Хващаме го на път за Канада. Ето какво сподели той за читателите на „Тема Спорт“.
Божидаре, здравейте! Какви са очакванията ви за финала между ЦСКА и Левски?
– Дано се получи хубаво зрелище за зрителите. Футболът е за хората, те идват на стадиона, за да видят красиви изпълнения и раздаване, и ти си длъжен да им ги дадеш. По принцип има едно клише, че вечното дерби винаги е непредвидимо, че всичко може да се случи и т.н. Но конкретно за финала на 15 май мисля, че не е така. И ще обясня защо. Да, в началото на сезона за всички ни беше ясно, че това не беше нашият Левски – бяхме и в зоната на изпадащите по едно време. С идването на Мъри Стоилов обаче ситуацията се промени. Вижда се и с просто око, че вече се работи добре – по-професионално. Отборът се вдигна на крака, подсили се във всички линии, израсна чисто игрово и тактически. Отличните резултати напоследък дойдоха логично. В момента Левски играе приличен футбол, който радва публиката. Да, сините продължават да имат проблеми, най-вече финансови. С времето постепенно всичко ще се оправи. Другото, което е положително, е огромната подкрепа, която получават от феновете. Именно публиката е най-големият капитал на Левски и така е било винаги. Това не е от днес и от вчера. Привържениците също оказаха решаваща роля за възраждането на любимия си тим. Без тяхната помощ нещата щяха да са трагични. Хората са уникални и заслужават подарък. Не казвам, че сега всичко на „Герена“ е прекрасно, „цветя и рози“, но поне има спокойствие и самочувствие. Левски е фаворит за финала. Моята прогноза е 2:0.
– Как оценявате приноса на Стоилов за положителните неща, случващи се в Левски?
– Огромен е. Пак казвам, той вдигна отбора на крака. Всички знаят, че Мъри е отличен треньор.
На вашия пост играе един бразилец – Уелтън, който прави отлично впечатление от идването си през зимата…
– Това момче ми харесва. Има бъдеще. Като цяло новите попълнения се вписаха идеално. Надявам се така да продължават и занапред.
Кои са силните страни на ЦСКА?
– На „Армията“ нещата… (замисля се). Абе, те да си мислят какво да правят, но там станаха доста неразбории. Не мога да си обясня постъпката на Стойчо Младенов. Защо беше тази хвърлена оставка? Просто той се уплаши според мен и то точно в навечерието на най-важните мачове. Капитанът на кораба напусна пръв, което за мен не беше правилно. На Стойчо все нещо му пречеше. Накрая го хвана страх и избяга като мишка. Психологически ЦСКА сега е „долу“. Резилът в Разград е показателен. Да паднеш с 0:5… Нещата явно не са добре. Предимството е на страната на Левски. Сега армейците имат нов треньор. Този англичанин – мистър Пардю, не го познавам. Визитката не „играе“ на терена.
– Известно е, че сте били в добри отношения с доста от футболистите на ЦСКА по ваше време.
– Да, близки бяхме с почти всички колеги от ЦСКА… Ето, сега се навърши една година от кончината на Гошо Димитров. (Вълнува се, дърпа си от цигарата и мълчи дълго). Лека му пръст на братчето ми, бяхме много добри приятели. По лагерите на националния отбор спяхме в една стая. Имал съм страхотни емоции с него, съвместни преживявания. Гледай сега, едно време войната беше на терена. След като свърши мачът, ние бяхме приятели. Ходехме навсякъде заедно. Е, криехме се от шпионите, да не ни гледат хората, защото правеше лошо впечатление. За онова време такъв беше животът. Отидем в някое заведение, заключваме се, изолираме се в отделна зала и купонът започва… Няма да забравя как в навечерието на едно дерби се бяхме събрали на по питие с Джеки, Боби Михайлов, Дечо Младенов, Лъчо Танев… Все отбор юнаци (смее се). Малко нарушихме режима. Изкарахме си весело и вече се бъзикахме кой ще плаща сметката. И се разбрахме да я плати който падне в мача. Шефът на ЦСКА Никола Миланов-Чопъра обаче ни прати шпиони. Разкриха ни, направиха и снимки. Бачо Кольо беше страхотен човек. Стана проблем, ама оправихме нещата бързо-бързо. Уважавам много ЦСКА, все пак съм играл там, имам и много приятели цесекари, но… Левски за мен е всичко, това е моят отбор, сърцето ми е синьо. Домът ми беше на метри от „Герена“, там пък ми минаха детството и животът, както се вика. Левски е Искренов и Искренов е Левски. Това е положението (смее се).
– Вие имате обаче негативна статистика от участия на финали срещу вечния съперник – от 5 мача във времето, когато сте със синята фланелка, взимате участие само в два и те завършват с поражения…
– Вярно е, щом казваш. Аз не съм си водил статистики. Да, пропуснах финала през 1982 г., когато бихме с 4:0 (б.а. – тогава обаче турнирът все още не със статут на първостепенен за националната купа). Сигурно съм бил контузен (смее се). Няма друга причина да не играя. Помня, че тогава Петьо Курдов беше над всички и заби два гола. Следващият финал кога беше? Аха, прословутият скандален мач от 19 юни 1985-а. Тогава се възстановявах от контузия, бях на пейката. Вече бяхме станали шампиони. Някои ръководители бяха си наумили да ликвидират Левски и го направиха. Нямаше как да позволят отново да повторим требъла от предишната година. Жалко, че съсипаха един великолепен отбор. Смея да кажа, че онзи мач с нищо особено не се различаваше от всеки един между Левски и ЦСКА. Да, играе се малко по-твърдо, понякога прехвърчат искри, има и реплики. Но това идва от спортната злоба. Вина за разправиите имаше и съдията. Уважавах бате Мечо Яшаров, но той допусна голяма грешка. Гошо Славков, Бог да го прости, си поведе топката с ръка, преди да открие резултата. А цялата ни защита спря да играе, очаквайки да бъде отсъден фал. Това не стана. Оттам – неприятни сцени. Емо Спасов хвана за гушата Коцето Янчев, намесиха се и Ицо Стоичков, и Наско… Аз бях на метри от инцидента. По-късно по медиите и сред хората пуснаха слухове, че след края на мача е имало побоища в съблекалнята и в тунела. Не е вярно. Просто цесекарите се прибраха в тяхната съблекалня, ние – в нашата, и вечерта приключи. Мислехме си, че всичко е ок, но на сутринта се оказа, че Левски се е „събудил“ като Витоша, а ЦСКА като Средец. Някои от моите колеги пък ги извадиха „завинаги от футбола“. Даже и мен щяха да ме накажат, защото съм бил на пейката, ама както и да е. Да, след известно време отговорните другари осъзнаха каква тъпотия са направили, постепенно реабилитираха момчетата, а после върнаха и имената на клубовете. Следващия финал – през 1986-а, пък не ни пуснаха нас – националните състезатели, да вземем участие в навечерието на Мондиала в Мексико. Треньорите искаха да ни предпазят от евентуални травми. Отдавна не се бяхме класирали на световно първенство и беше логично решение откъм превантивни мерки. Можеше да стане някой сакатлък.
Какво си спомняте от следващите два финала – на 15 май 1987 (1:2) и на 11 май 1988 (1:4)?
– В първия не играх добре, не ми се получаваха финтовете. През 1988-а пък блесна моят приятел Патрика (б.а. – Петър Витанов). Помня, че заби два гола на Боби Михайлов, вторият от които със страхотна тупалка.
Коя е най-скъпата ви победа във вечното дерби?
– Всеки успех над съперника е важен. Никога обаче няма да забравя победата с 3:1 на 3 юни 1984 г. По този начин станахме шампиони, взехме златен требъл – с трите купи. Вкарах втория гол в 55-ата минута. Направихме двойно с бате Мишо Вълчев, той ме изведе зад защитата, леко по диагонал. Краси Безински опита да ме спре, не му се получи, преодолях Джони Велинов за 2:0. От радост направих такъв спринт зад вратата, към трибуните на сектор „Б“, че… После един приятел ме бъзикаше: „Абе, ти такава отсечка не направи в мача…“ (смее се). Вярно беше, прескачах някакви рекламни табла, даже дюшека за висок скок, който беше зад вратата. Как съм го направил, и досега не мога да си отговоря. Това от високия адреналин, емоцията беше страшна. Връщам се назад към терена, не се оглеждам… По едно време виждам до мен милиционери с кучета. Викам си: „Какво се случва?“. Кокала ме дръпна… Има и нещо друго. По принцип този сезон 1983/1984 беше изключително силен за мен като представяне. Но виж сега, аз през голяма част от времето бях контузен. Всичките мачове ги изиграх на болкоуспокояващи инжекции, иначе нямаше как да издържа. Това малко хора го знаят. Може би затова емоцията след шампионския гол беше толкова силна.
