-
-
Освен в качеството на един от пионерите във футболното мениджърство в България, „Тема спорт“ разговаря с Лъчезар Танев и за предстоящия финал за Купата на страната между ЦСКА-София и Левски. Като играч на автентичния ЦСКА той вдига трофея цели 4 пъти и губи само сблъсъка през 1986 година. Любопитен факт е, че между 1985 и 1988 ЦСКА и Левски се изправят неизменно един срещу друг във финала на турнира. Армейците печелят в три от случаите. А като човек с мнение Танев е интересен събеседник и по другите важни теми от дневния ред на ЦСКА-София.
Г-н Танев, участвал сте в 5 финала за Купата на България по време на състезателната си кариера. Кой е най-яркият ви спомен от тези мачове?
– Едва ли в момента мога да открия един-единствен. Но всеки един е носел голяма тръпка, хубави моменти. Играчите трябва да се притесняват от тези срещи, напрежението не трябва да ги мачка. Трябва да се наслаждават, защото тези моменти не са много.
Вие самият сте бил в отбора в 4 поредни финала срещу Левски. Първият ви е злополучният от 1985 г.
– Да, тогава стана разформироването на клубовете. Този мач го помня (завършва 2:1 в полза на ЦСКА, б.а.). Играхме по-добре от Левски и заслужавахме да спечелим и с по-голяма разлика. Спомням си, че сините бяха в серия от 7 поредни победи срещу нас и нормално живееха с мисълта, че не могат да загубят. Бяха по-изнервени от нас, стигна се до някои скандални сцени, но в никакъв случай не бяха за такива тежки решения, които взе държавното ръководство. Какво да ви кажа, не пожелавам на днешните играчи да преживеят това, което е било в онези времена.
Защо?
– Защото могат да ти съсипят професионалната кариера. Стоичков бе наказан завинаги, Боби Михайлов също, други играчи – Емо Спасов, Наско Сираков, Коце Янчев… Това нормално ли е според вас?
Какво си спомняте от сблъсъците за Купата срещу Левски?
– В тези мачове всичко може да се случи. В Европа и света тези турнири се печелят не винаги от най-добрите. Сега се срещат двата най-популярни клуба в България, с различно настроение и нагласа. Ок, нагласата винаги е да побеждаваш. Мисля, че еуфорията е повече в Левски благодарение на представянето в последните срещи. Но един такъв мач е различен от първенството, в което най-подготвеният отбор печели. В един финал не е така.
Вашата прогноза каква е?
– Трудно мога да кажа, изравнени са като качества съставите. Двама добри треньори. Не знам Алън Пардю какво толкова може за кратко време да промени, но със сигурност респектира съблекалнята. Не мога да дам прогноза като твърд резултат.
Това ли е основният плюс за ЦСКА – респектът, който Пардю носи със себе си?
– Гледайки отбора цял сезон, трудно мога да кажа кое е плюс. Хем има голям избор на играчи, хем според моите разбирания те нямат нужното ниво да се борят за първенството. Не знам Пардю какво ще извлече от футболистите, но при всички положения ще има мобилизация, дисциплина, оспорваност. Трудно биха се изненадали двата тима с нещо. Няма да има много шансове за гол според мен. Който използва по-добре възможностите си и който няма да се поддаде на напрежението, той ще спечели.
Сам засягате темата „селекция” в ЦСКА. Сбъркан ли е този процес на „Армията”?
– Не искам да засягам точно преди мача тази тема, защото не е коректно да се създава напрежение в навечерието на финала. Само мога да кажа, че със сигурност селекцията не е такава, че да претендираш да си пръв в първенството. Със сигурност.
Правя аналог с Левски, където Станимир Стоилов получи пълната власт и няма грешен ход на пазара. Това говорят фактите.
– Селекцията не опира само до финанси. Трябва да имаш първо необходимия поглед, да виждаш в играча качества, същевременно той да може да се адаптира бързо и да помогне на отбора. Има голяма доза шанс в самото селектиране. България не е привлекателна дестинация за играчи със сериозни амбиции. Не е и лесно, нека бъдем коректни и да го подчертаем това. Много трудно качествени играчи могат да се привлекат в нашето първенство.
Не са и много хората в България, които разбират от селекция, съгласен ли сте?
– Малко са. Да не конкретизирам имена. Много хора са играли футбол. Много малко стават добри треньори и още по-малко – добри ръководители. Футболът е лесен за разбиране спорт, но за да го правиш професионално, трябва да имаш определени качества. В зависимост от поста. Специално за вземане на решения за играчи трябва да имаш много добро око, да имаш ясна представа какво липсва на отбора ти. И пак ще кажа – не е лесно в България да се прави това нещо. Ако трябва да бъда конкретен, хора като Наско Сираков и Мъри, хора като Мето Томанов, имат този поглед и тази яснота какво, как и кого да привличат. Това е, ако трябва да дам примери, сигурно има и други хора.
Вие имате поглед от над 20 години в тази сфера. Все по-малък ли става интересът и от двете посоки – към и за България?
– Мога да кажа, че в Лудогорец се стремят да поддържат добро икономическо ниво и по този начин да привличат играчи. Последните години не съм много в нещата в ЦСКА, но последните трансфери показват, че се харчат пари, защото се вземат футболисти всяка година. От една страна това показва, че имат възможности да го правят. От друга страна, че привлечените в предишния сезон играчи са довели до разочарования, за да сменяш толкова хора всяка година. Левски знаем в какво състояние беше…За привличане на играчи нещата са доста сложни. За български футболисти в чужбина няма какво да коментираме. Взимаме топ 5 първенствата в Европа и нямаме нито един играч там с изключение на Петко Христов в Специя. Това е атестат.
Как видяхте ситуацията с напускането на Стойчо Младенов?
– Аз останах с впечатлението, че има пълната власт да решава спортно-техническите неща. Явно не е било така. Споделих и преди време, че трябва да има баланс „ръководство на клуб – треньор” при вземането на решения. Не съм на принципа „или само единият, или само другият”. Тези неща трябва да се казват преди един треньор да започне работа. И да му се казва истината. Ако ти си сложил треньора и си му казал, че крайната дума е негова, а след това не се оказва така, значи нещата не функционират. Пак повтарям – хубаво е да има баланс. Хубаво е клубът да има последната дума, защото има голямо текучество на треньори и играчи. Но в крайна сметка зависи от самите хора в клуба – какъв им е капацитетът, какъв критерий имат и т.н.
Сгреши ли според вас Стойчо Младенов с късното съобщаване, че е бил държан настрана от селекционния процес?
– Тези неща се решават на полусезона или след края на сезона. Не е приятно такива недоразумения да се решават по време на шампионата. Той си има своите аргументи, може би, но според мен тези неща би трябвало да се случват след края на сезона.
От пристигането на Гриша Ганчев на „Българска армия” резултатът е 2 купи и няколко втори места. Не говори ли това, че моделът е сгрешен?
– Ще говоря за двата най-популярни клуба. Имам чувството, че последните години ръководствата прекалено много се съобразяват с феновете. То е хубаво, защото феновете са коректив. Но имам чувството, че решения и изказвания се казваха само, за да се угоди на феновете. Когато това нещо стане практика, нещата логично не вървят. Решенията на тези два клуба трябва да са основани на концепцията, на логиката, на програмата, която трябва да отстоява ръководството. Да се обяснява на феновете какво се прави, но да не се замъгляват нещата. Да са прозрачни към феновете и те да знаят истината – какво е състоянието на клуба, какво се търси, какви цели са поставени, в какъв срок могат да се изпълнят… Ако диалогът е отворен, ясен, без мъглявини, нещата ще вървят. Когато обаче се опитваш по някакъв начин да омаловажиш ситуацията, да направиш доволни феновете, макар и за кратко, тогава решенията не са правилни. В нашия футбол поради ниското ниво на икономическа възможност на държавата, а оттам и начините за спонсориране, клубовете прекалено много зависят икономически от собствениците или от разни държавни икономически сдружения, които помагат. Изключвам Левски в последните 2 години. И оттам нататък са ограничени във възможностите за действие. Няма високи интереси на спонсори, да не говорим за тв правата, които с лека ръка заедно с имената на Лигата и Купата са прехвърлени към една телевизия. Това са различни пера, които могат да водят до други приходи, но това е друга тема. Със сигурност Гриша Ганчев има голямото желание да направи ЦСКА шампион. В това нямам съмнение. Той е достатъчно разумен човек и с опит, с дълги години във футбола и спорта. Той със сигурност си дава сметка за бъдещите решения. Ангажиментът и желанието, който е поел за възможността ЦСКА да има нов стадион – това е много по-важно от всички купи и титли, за които се говори.
Изпреварихте ми въпроса – точно с това нещо Ганчев може да влезе в историята на ЦСКА.
– Ако той успее, той, синът му, хората около него, да постигне тази цел, те ще останат вечно в историята на ЦСКА. Без значение колко купи и титли са спечелени.
