Тодор Янчев е една от емблемите на ЦСКА през този век. Той сподели очакванията си пред „Мач Телеграф“ за предстоящия финал между ЦСКА-София и Левски.
– Г-н Янчев, какво изплува в съзнанието ви, когато чуете думите „Купа“, „България“, „финал“?
– Че Купата ми бягаше и я вдигнах като капитан последно нея, през 2011 г. Преди това бях ставал три пъти шампион, имах две Суперкупи, но този трофей ми бягаше и бях много щастлив, когато спечелихме двубоя със Славия и я вдигнах. Имах няколко загубени финала преди това и затова радостта ми беше доста голяма, когато най-накрая купата бе в ръцете ми.
– Споменахте загубените финали – какво помните от 2002 и 2005 година, когато ЦСКА губи от Левски?
– През 2002-ра играхме на ст. „Славия“ – поведохме, но допуснахме обрат. Тогава Левски имаха много силен отбор и взеха три титли поред. Докато през 2005-а вече бяхме станали шампиони и гонехме дубъл, но загубихме. Тогава ме изгониха за два жълти картона. Никога не е приятно да загубиш финал, още повече от вечния съперник.
– Във втория случай имаше ли отпускане заради гарантираната 30-а, юбилейна титла?
– За нашите фенове винаги шампионската титла е била много по-ценна, защото носи различна тежест и емоция за всеки от тях. Купата на България е второстепенна, утешителна награда, ако не си успял да се пребориш за титлата. Носи някакво удовлетворение в неуспешния сезон.
– Не е ли странно, че „купичката“, както я нарече Стойчо Младенов, се превърна в единствената постижима цел за ЦСКА на фона на доминацията на Лудогорец в първенството?
– Така е, да. Купата стана утешителна награда за клуб с богата история като ЦСКА, същото важи и за Левски. Но наистина Лудогорец са доста напред последните години като селекция, организация, като всичко.
– Какво е усещането ти преди финала?
– На пръв поглед всичко при Левски е цветя и рози, а при нас е малко по-бурна обстановката. Но това е дерби, в което моментната форма не оказва никакво влияние. Много пъти сме били по-слаби и сме ги били, също някога сме били много по-категорични като класа и форма, но сме губили подобни финали. Но се надявам сега ЦСКА да е щастливият отбор след края.
– На фона на доминацията на ЦСКА в дербито в последните години, изненадва ли те, че всички сочат Левски като лек фаворит?
– Тези положителни резултати за ЦСКА дават импулс и леко предимство за дербито, но в такива мачове фаворити няма. Годините и историята са го показали много пъти.
– Вътрешно има ли го желанието и чисто професионалното съжаление у вас, че този път няма да помагате от скамейката и край тъча?
– Със сигурност съм се надявал и съм си мислел как бихме записали имената си в историята при успех във финала. Но това е положението – гледаме напред. Във футбола е така, не за първи път, няма и да е за последен, когато сме в такава ситуация.
– Кое ще се окаже решаващо за победата в неделя?
– Спокойствието и самото самочувствие – който отбор влезе по-добре в мача. Винаги самото спокойствие в едно дерби дава импулс на тима.
– Тоест еуфорията при Левски не е задължително да бъде плюс…
– Не е. В такова дерби нашите фенове винаги са ни подкрепяли и разлика няма да се усети в подкрепата от трибуните. Те винаги са били зад отбора. Но изпълнителите долу са играчите, които дано да имат необходимото спокойствие и самочувствие, за да излязат крайни победители.
– Възнамерявате ли да бъдете на трибуните?
– Да, купих си билети и ще съм на стадиона. Дай Божа да се радваме!