-
-
Левски съхрани шансовете си за следващата фаза на Лига Европа, след като загуби с 0:1 от Хайдук снощи. Хърватите се оказаха книжен тигър. Поне от това, което показаха в първия мач. Големите им закани, че ще бият с разлика, изглеждаха смехотворни на базата на видяното. С две думи – Хайдук не е нищо особено и е напълно преодолим съперник.
Въпросът обаче е дали Левски е нещо особено и има ли сили да продължи напред. Николай Митов трябва най-после да се събуди и да действа. Защото от изиграните три евромача до момента „сините” разочароваха в два. Бяха надиграни, главно през второто полувреме, при гостуването си на Сутиеска, но щастието ги покри и всичко приключи благополучно.
Снощи Левски също не беше на нужното ниво, а основната задача (да бъде отбелязан поне един гол) остана неизпълнена. През втората част българският тим имаше териториално предимство, но не сътвори нищо сериозно и интересно пред вратата на съперника. Напротив – хърватите създадоха по-чистите положения, а онова на Никола Влашич в 80-ата минута си беше жив късмет. И ни показа колко здраво още трябва да работи Николай Митов със защитниците. Хърватският халф преодоля почти цялата отбрана и само заради непремерения му удар резултатът не стана 2:0.
До следващия четвъртък има малко време и треньорът на „сините” трябва да действа, след като шефовете му вече го направиха. Спас Русев извади много хари и взе добри футболисти. Сега е ред на Митов да сглоби боеспособен състав, който да продължи напред в Европа, а след това да атакува и титлата в България.
Оправданията, че няма време, не важат. Нека най-после треньорът да оправдае заплатата си и да започне да постига победи. Късметът ще го спохожда веднъж, втори път, трети път, но в един момент ще го изостави. Случи ли се това, тогава и босовете ще го изоставят.
Като стана дума за късмет, нека припомним на иначе уж амбициозния наставник, че той не класира Левски в Европа с тактика и треньорски умения. Просто щастието му подаде ръка в онзи инфарктен плейоф с Верея на „Герена”. „Сините” бяха пътници отвсякъде, а спецът се бе скрил на пейката, пребледнял от страх, когато при дузпите стана страшно. Да са живи и здрави Педро Еуженио, Елиаш и колегата на Митов – Александър Томаш. Защото, ако не бяха пропуснатите дузпи, сега Левски нямаше да е в евротурнирите.
Тъй че, г-н Митов, ставайте, измийте си зъбите, лицето и най-вече страха. И докажете най-после на „синя” България, че заслужавате да бъдете треньор на „отбора на народа”. Вярно, публиката, този толкова силен коз, ще липсва, но ти пак си длъжен да го направиш.
ДИМИТЪР АПОСТОЛОВ/БЛИЦ СПОРТ
