Андрей Аспарухов от години живее в САЩ, но нито за минута не спира да се интересува от Левски. И няма как да е, след като а наследник на иконата на „синия“ клуб – Георги Аспарухов. За последно той разчувства привържениците на тима с поста си в социалните мрежи на 24 май, когато тимът навърши 108 години и сътвори един незабравим празник. „Мач Телеграф“ потърси мнението му по различни въпроси, които витаят около „сините“ в последно време.
– Как гледате на идеята Сдружение да се превърне в собственик на Левски?
– Аз от много време смятам, че трябва да се избяга от модела с един собственик. В България това може да стане само в Левски. Не съм запознат в детайли, но принципно съм съгласен и бих се включил. Дано има достатъчно хора, готови да участват, защото това може да стане с не по-малко от 20-30 000, а за мен дори 50 000 съмишленици. Така ще се осигури пълна прозрачност при избор на ръководство. По-лесният вариант би бил с 10-15 пo-малки инвеститори, които да осигуряват бюджет от порядъка на 20-25 милиона, както и правото да избират ръководство.
– Смятате ли, че този амбициозен проект действително ще се осъществи?
– За да се осъществи, трябват време и популяризация. Чета по левскароките групи такива конспиративни теории, че чак страх ме хваща. Може би пак трябва да се обиколи България, за да се обясни на място истинската роля на това сдружение.
– Бихте ли станали лице на „Левски на левскарите“ в САЩ, за да бъдат привлечени членове и от чужбина?
– Аз винаги съм готов да помагам на Левски, но основите трябва да се положат в България, след това да се мисли за извън страната, където дори проблем ще е реалното участие в избори.
– Трябва ли БФС да осъществява контрол при прехвърлянето на акциите и собствеността на клубовете от едни ръце в други, както правят в НБА, НХЛ, Висшата лига на Англия?
– Това е законов проблем. Не се смятам компетентен да го обсъждам.
– Смятате ли, че Левски има силите, макар и с по-скромен ресурс, да се превърне в съперник номер 1 на Лудогорец за титлата?
– Левски доказа, че можа да се бори с Лудогорец в един сезон (б.р. – пролетния). Сега трябва да надгради, за да може да го направи през цялата година. По принцип това, което се случи тази година, аз мислех, че ще е целта за следващата, но отборът
изпревари плановете. Сега летвата е вдигната – целта е шампионатът. Много трудна цел, но не и невъзможна. След това, което се случи през пролетта, всичко е възможно. Ще трябват обаче поне 18 равностойни футболисти, а това в момента е почти химерично.
– Кое от откритията на Стоилов до момента може да бъде продадено за добри пари и да направи добра кариера на запад?
– Рано е да се печели от футболистите. Едва при успешна кампания в Европа може да се мисли за възвръщаемост. Сега е още рано.
– Смятате ли, че Левски ще успее да стигне до групите на Лигата на конференциите?
– Зависи много от жребия, а Левски е в не много изгодна позиция след години на ранно отпадане и неучастие. Едно класирано в групите що е равно на Шампионска лига за отбора, сега.
– Засегнахте ли се от хореографията на ЦСКА, която бе свързана с баща ви Георги Аспарухов?
– Явно все още неговото име е основният дразнител за другия сектор. Това говори много за неговото значение. Един двубой между уважаващи се съперници по-добре да бъде оставен за историята.
– Къде гледахте финала и бяхте ли спокоен, че Левски ще спечали?
– Не гледах финала, защото имах мачове по същото време, но бях информиран за резултата от многобройните ми приятели. Гледах го после на запис. Много солиден меч за Левски, с превъзходство след отбелязването на гола. Бях сигурен в победата, но, разбира се, се притеснявах докрай. Този мач беше най-хубавото нещо, което се случи в БГ Футбола в последните години.
– Следите ли изявите на Станислав Иванов в САЩ и защо там играят толкова малко българи?
– МЛС е странна лига. И не съм сигурен дали младите български футболисти ще развият правилно кариерата си тук. Има голяма зимна пауза, играе се повече на изкуствени терени. За мен тази лига е по-полезна за застаряващи звезди. Дано Станислав Иванов ме опровергае. Това е крачка напред за него. Българските футболисти трябва първо да се докажат у нас, а след това да мислят за кариера навън.