Иван Бандаловски е един от тримата българи, заедно с Иван Иванов и Валери Божинов, играли заедно със Саша Илич в Партизан. Бандата се засича с капитана на „гробарите“ в двегодишния си престой в Белград през 2015-2016 г. Заедно стават шампиони за 2014/15 и ликуват с Купата на Сърбия през следващия сезон. Преди дни Бандаловски официално обяви края на кариерата си, но основната тема в интервюто му за „Мач Телеграф“ беше новият наставник на любимия му ЦСКА-София.
– Иване, какво е мнението ти за привличането на Саша Илич на „Армията“? Познаваш го като футболист още от Партизан, ще успее ли да вдигне ЦСКА?
– Не само като футболист, ние сме близки приятели. За Саша Илич мога само хубаво да кажа – той е най-голямата легенда в историята на Партизан, голямо име за цяла Сърбия и е една от най-големите фигури в местния футбол. Знам за какво уважение става въпрос – дори от вечния съперник Звезда в последния му мач издигнаха плакат в негова чест. Истинска икона!
– Млад треньор е на практика…
– Млад е, но разбира добре футбола. Още като състезател, когато аз бях там, той бе опитен и помагаше на младите момчета, на отбора като цяло. Саша е човек, който е израснал с футбола, играта е в кръвта му и в гена. Няма как да не успее като треньор.
– Плюс ли ще е за него, че е емблема на гранда Партизан, за работата му в ЦСКА, където футболното напрежение е огромно?
– Разбира се. Той е легенда и на Галатасарай, защото ги е правил шампиони на Турция. Един от много уважаваните чужденци при тях. Играл е на високо ниво и ДНК-то му е на победител. Щом си играл на такова ниво, напрежението е част от живота ти. За него е нормално да се бори за титли.
– Чухте ли се с него, даде ли му информация за ЦСКА?
– Това си остава между нас. Но ние поддържаме контакт, откакто съм си тръгнал от Партизан.
– А какви спомени имаш от него като човек и като капитан на тима?
– Няма човек, който да каже лоша дума за него в Сърбия. Прекрасен човек, на друго ниво.
– Познаваш ЦСКА, макар и сега да си встрани от клуба, какво ще е важно за Илич, за да успее?
– Важното ще е да му се даде цялата спортно-техническа власт и да не се правят неща, както с предишните треньори. Не само да има търпение към него, но и доверие в селекцията. И да не му се месят в работата, защото при предходните наставници 6 години гледахме една и съща картинка.
– Там ли е разковничето на проблемите в ЦСКА, според теб?
– Когато се случва едно и също, явно проблемът идва от едно място.
– Оптимист ли си, че анонсираната промяна в управлението на клуба ще стане факт с идването на Илич?
– Нищо друго не ни остава освен да се надяваме. Не искам да коментирам тази тема, но едва ли остана някой, който да вярва на това ръководство.
– Дали Саша Илич е наясно с какво се захваща откъм ръководители, с които ще работи?
– Ще видим, времето ще покаже. Това си е негово решение. Вероятно е информиран. България и Сърбия не сме много далеч, 400 км е разстоянието между София и Белград, а и всички сме в общи футболни среди, всички се знаят и не е трудно да научиш информация за даден клуб.
– Каква беше неговата футболна философия на терена? Спомена, че ви е давал насоки като по-възрастен играч…
– При футболист, който цял живот е играл за грандове, философията е една – практикуваш атакуващ и хубав футбол. Защото в такива отбори няма кой да те търпи, дори като играч. Като цяло това е ДНК-то на големите футболисти и шампионите.
– Тоест като бивш атакуващ халф, би трябвало да залага на офанзивен стил, както се иска в ЦСКА…
– Така е, но ще видим. Както казах, в ЦСКА се обещават много неща и накрая нищо. Не зависи само от треньора, той трябва да работи с хора и с ръководство. А за 6 години видях само оплюване на наставниците – как никой за нищо не става, а ръководството става.
– В личен план, как си няколко дни след официалното ти отказване от футбола?
– Бях го осмислил още преди 6 месеца. Имах предложения от 2-3 отбора от Първа лига, но не си заслужаваше просто. Отдавна исках да завърша кариерата си в ЦСКА, но явно за това ръководство единствено чужденците са на почит и нямат уважение към хората, които уважават и обичат ЦСКА, плюс желанието на феновете. Доста цесекари, не само аз, искаха да се върна в тима, но явно има по-добри играчи от 3-та и 4-та дивизия на Франция и Бразилия. За това съжалявам! Макар принципно за нищо да не съжалявам в живота си. Можех да дам още на ЦСКА – последните 4-5 години особено, гледайки какви анонимници бяха в тима. Нормално е да ме е яд, но затова сме на такова дередже – обвиняваме само Лудогорец, БФС, но нашите грешки не си ги гледаме. Кого бихте взели от 11-те на ЦСКА да го сложите в Лудогорец? Никой…
– Трогнаха ли те благодарностите и любовта към теб?
– Да, получих стотици, даже хиляди съобщения. Не можах да отговоря на всички. Означава, че съм оставил нещо след себе си – не само „армейци“, но и доста „гробари“ ми писаха. Два отбора, които са винаги в сърцето ми, а и са побратими агитките им. Радвам се, че съм оставил нещо добро след себе си. Много съиграчи и приятели ми писаха – тяхното уважение ме прави щастлив. Надявам се, че ще мога да помагам пак във футбола, но да е хубав проект, който да си заслужава, а не за едната заплата да съм. Имам доста опит, контакти, видял съм много. Плюс това е редно да има смяна на поколенията – виждате от нашия набор ’84-’85-’86 сега приключваме Дяков, Манолев, Бодуров скоро. Доста от нас играха в чужбина, видяли сме, направихме контакти. Естествено и преди нас Стилиян и другите… Нормално е да има преход – не може хора на 60 години, примерно, да ръководят, а да не са излизали от България, както се казва. В доста аспекти стоим в 90-те години. Минаха ни македонци, албанци, Сърбия и Румъния да не говорим.
– Кое те влече повече – по-треньорската работа или спортно-технически пост?
– Спортно-техническа посока ме влече, за треньорство мога да помагам, но да е сериозен проект, който си заслужава. За 6 месеца, 1 година няма смисъл. Засега не планирам да изкарвам лиценз, защото мисля, че треньорството не е моето нещо.