Странно е чувството след равенството със Северна Македония. От една страна направихме реми с участник на Евро 2020, достигнал финален бараж за Мондиал 2022 и победил Италия и Германия като гост в последната година. Но от друга това е югозападната ни съседка. Те няма как да бъдат пред нас в никакво отношение, макар и сега да извадиха футболно поколение и да постигнаха резултати. Заради това най-вече играта ни в този мач, не ни удовлетворява. Резултатът не е толкова лош, защото е ясно, че ние или те ще сме първи в тази група в края и ако следваме логиката, всичко ще се реши в директния мач в Скопие през септември. Но дефанзивната игра, тя беше проблемът.
Имахме избухвания – като невероятния гол на Десподов, дошъл след голям пас на Неделев, накрая дори и дузпа ни дадоха, която бе отменена. Като цяло обаче бяхме приели ролята на аутсайдер и си бяхме доволни на ремито. Защото при загуба от точно този съперник, напрежението щеше да се покачи неимоверно. Единият проблем е, че сме бавни. Ако имахме още малко скорост (б.а. – освен Десподов), щяхме да направим много повече контраатаки). Липсваше футболист като Ради Кирилов или Георги Йомов, които са типични крила. Другият проблем е, че нямаме голаджия, като нито Атанас Илиев, нито Георги Минчев направиха нещо. Минус в тази защитна четворка, която в интерес на истината изглежда доста надеждна, е че и двамата централни защитници – братята Петко и Андреа Христови са еднотипни и не са силни в изнасянето на топката. Но това са ни футболистите, както се казва. Влизането на всеки друг ще донесе козметична промяна, не голяма такава. Важното е, че повечето поне играха със сърце, защото и това липсваше в последните години.
За финал обаче няма как да не похвалим и Кирил Десподов. Само ще споменем, че през 2022 г. националният отбор отбеляза 3 гола, като и трите бяха дело на футболист номер 1 на България. В последната година момчетата на Ясен Петров отбелязаха 14 гола, като Десподов изработи 50% от тях, вкарвайки 4 попадения и давайки 3 асистенции. Целта е звездата на Лудогорец, както и другите ни офанзивни футболисти, да победят днес Грузия, и то на всяка цена. Да играем атакуващо. Защото така ще можем да изпреварим грузинците в класирането и да продължим битката за първото място. Все пак само преди няколко месеца ги смазахме с 4:1 на „Васил Левски“…
Богомил Русев/ „Мач Телеграф“