Новият старши треньор на Локо София Станислав Генчев е само на 41 години, но вече натрупа сериозен опит и стаж в родния футбол, а и на международната сцена. Той води два пъти Лудогорец в групите на Лига Европа, а преди това бе начело на Етър и помощник на Красимир Балъков в националния отбор. Това лято червено-черните смениха Иван Колев с Генчев с амбицията догодина да не треперят почти до края за мястото си в елита. Ето какво сподели новият наставник в интервю за „Тема Спорт“.
Г-н Генчев, как ви се вижда Локомотив София в първите ви дни начело на отбора?
– Най-важното е, че във футболистите има настроение. Жалко е, че още не сме в пълен състав, има няколко липсващи играчи. Казах и на състезателите, първите няколко дни са сработващи. Да се опознаем – те мен и аз тях. После вече започва същинската част с лагера в Трявна и контролите.
Бързо ли се съгласихте да поемете Локомотив София?
– За десетина дни няколко пъти се срещнах с Иван Василев. Локомотив София е марка в България. За мен беше чест, че ме поканиха да поема отбора. Условията, които поставих, бяха съвсем нормални и бяха изпълнени. Така че може да се каже, че се разбрахме лесно с Локомотив София и се радвам, че ще водят такъв голям тим.
Преди време, когато бяхте освободен от Лудогорец, заявихте, че сте готов на доста компромиси и няма да е проблем какъв отбор ще водите, защото искате да сте треньор и да се развивате в професията…
– Така е. Точно това бяха условията, които поставих на Локомотив София. Те бяха съвсем нормални и не финансови, а чисто организационни. Касаещи условията за работа и провеждането на качествена подготовка. Всичко това бе изпълнено от ръководството на Локомотив София, за което благодаря. А сега ни чака доста работа.
Били сте на много високо ниво в Лудогорец. Има ли неща, които ще пренесете оттам в „Надежда“?
– Със сигурност. Там придобих безценен опит, който се надявам да пренеса и в Локомотив София. Работих с изключителни професионалисти и много добри треньори. Отделно и аз водих Лудогорец, така че този опит, който придобих, сега ще ми е много полезен в Локомотив.
Каква е личната ви амбиция и цел, която си поставяте и има ли такава, която ръководството вече да ви е задало?
– Едно е ясно – не искаме Локомотив София да се бори да не изпадне от групата, както беше сега. Място от осмо напред ще ни подхожда.
От какво още се нуждае отборът като потенциал?
– Нужни са ни попълнения във всяка една линия. И не спираме да търсим попълнения. Ще вземем защитници, полузащитници, нападател, крила. На някои постове ще привлечем и по двама.
Бързо ли успяхте да убедите Живко Миланов да влезе в щаба ви и кое ви накара да изберете него?
– С Живко се познаваме доста добре. Били сме съотборници и в Левски, а после и в румънския Васлуй. Много добри приятели сме и често през годините сме си говорили за футбол. С него имаме единомислие по много футболни въпроси. Исках помощник да ми бъде човек, който също разбира играта и може в някои моменти да ми даде съвет, който ще ми бъде полезен, а не само да прави каквото аз му кажа. Защото е хубаво да има собствено мнение, дори понякога да е различно. Да влизаме в спор. И това е причината да избера него.
И двамата сте били в отношения с наставника на Левски Станимир Стоилов. Бихте ли търсили съвет дори и от него?
– Аз поддържам контакти с доста треньори, с които съм работили, и с такива футболисти, с които съм играл и после са станали наставници. Така че всеки един съвет ми е добре дошъл. Но в крайна сметка аз ще преценявам спрямо моята призма и виждане, както и с това с какви футболисти разполагам, кое ще е най-добро за мен и Локомотив. Кое ще мога да приложа и използвам. Защото например неща, които работят в Лудогорец, няма гаранция, че ще работят и в Локомотив София. Така че не всичко е копи-пейст в съвременния футбол, а по-скоро е до усещането на треньора.
Надявате ли се новият сезон да е пo-оспорван и как гледате на увеличаването на отборите на 16?
– Мисля си, че с възхода, който показва Левски, а като гледам и селекцията на ЦСКА с новия треньор, когото привлякоха – Саша Илич, борбата за шампионската титла тази година ще е доста оспорвана. Почти сигурно същото ще е и при изпадащите, защото влязоха нови интересни отбори – Спартак Варна, Хебър, на които обаче няма да им е лесно в битката за спасение.
Не мога да не ви попитам и за националния отбор, от който сте били част и вие. Какво се случва там, за да се стигне до 2:5 у дома от Грузия?
– Проблемът е доста дълбок. Не може да кажем, че само Ясен Петров е виновен или футболистите, които играха. Да, те със сигурност имат някаква вина, но най-важното е да се обърне внимание на работата с подрастващите и детско-юношеските школи, за да може да развиваме футболисти, които да играят добре после и за националния отбор. Колкото по-голяма конкуренция има при подрастващите и съответно, колкото повече шанс им се дава в мъжкия футбол, толкова после ще е по-силен и националният отбор. Но това пък не става насила и не бива да е самоцел. Не може да кажем: ето този е млад футболисти ще го налагаме. Не, той трябва да се пребори и мястото си, да знае, че то не е гарантирано. Да покаже, че заслужава, а не да играе само защото е млад.
Предполагам, че това си виждане ще приложите и към юношите на Локомотив София?
– На всеки един треньор в България му се иска да налага юноши, но в крайна сметка те трябва да покажат, че заслужават, и да се борят за мястото си. Да, към тях ще има по-голям кредит на доверие, по-голяма търпимост, ще се тренира и повече с тях. И ако те покажат нужното израстване и желание, всеки един ще получи шанс.