-
-
1,76. Такъв е коефициентът за победа на Грузия над България днес. Бихме посъветвали всеки разумен човек да заложи колкото се може повече пари на бившата съветска република, защото от видяното от двата отбора в последните дни, единицата не подлежи на съмнение. Ама на никакво съмнение!
На 9 юни 2022 г. дойде футболната ни гибел. В Гибралтар, Гибел(тар), както вече можем да го наричаме. Страна с около 34 000 жители, с един стадион и с отбор, съставен от полуаматьори – бармани, полицаи, сервитьори, които преди и след мача с трупата ни, са на работа. Сигурно само Петко Христов взима в Специя толкова, колкото всички футболисти на Гибралтар взети заедно. Само за 4 дни паднахме с 2:5 от Грузия в Разград и направихме 1:1 с Гибралтар. Та те са 203-и в ранглистата на ФИФА!
Освен че бачкат други работи и играят за удоволствие, двама от националите на Гибралтар бяха съответно на 40 години – Лий Кашяро, и на 39 – капитанът Рой Чиполина. Няма да казваме колко от тези симпатяги бяха с наднормено тегло. Но въпреки това те ни надиграха в отделни моменти.
Заключението е едно – вън! Защото този срам в Гибралтар е резултат на безхаберието. На никого не му пука. Всеки иска да си прибере заплатката, да издържи колкото се може повече, да се наведе, докато отмине бурята. Борислав Михайлов, ако наистина милее за този национален отбор, не само да плаща скъпи хотели, ами и да назначи истински треньор. Не можем ли да си позволим такъв като Вили Саньол? Или Грузия е много по-богата държава. Та те само преди няколко години бяха във война с Русия… Как може да плащаме заплата на Виктор Кашай, за да ни оправи съдиите, а да не инвестираме в най-важното, лицето на българския футбол – националния отбор. Не му ли омръзна ма Михайлов след всеки мач на „А“ тима ни да чете следното заглавие: „Наздраве, Боби, пускай Преслава!“. Всяка една издънка налива вода в мелницата на Димитър Бербатов и опозицията като цяло. След като духът вече е изпуснат от бутилката и се знае, че това са ни футболистите, е ясно, че само истински треньор може да ни оправи. А не поредният послушко, който да взима футболисти, които му се кажат. Борислав Михайлов да накара хората около него да спрат да плюят. Защото стават смешни и създават още по-отвратителен имидж на селекцията ни. Не са виновни Едисон Йорданов, който сякаш не може да тича правилно, и Виктор Попов, който води топката като бомба. Те са крайният продукт на грешните решения.
Позитивното след този брутален срам е, че по-надолу няма накъде. Въпросът е още колко време ще сме на това изключително ниско ниво. Сега ни остава да се борим да запазим третото място в групата си, т.е. – да удържим Гибралтар, за да не изпаднем. През септември ще имаме директен мач с тях на наш терен. Дано го вземем, защото е ясно, че ще загубим гостуванията си на Грузия и Северна Македония.
Богомил Русев/ „Мач Телеграф“
