-
-
За рубриката „KSport Ретро“ предлагаме на нашите читатели една интересна статия от вече не толкова близкото минало. Тя е озаглавена по този начин. Става въпрос за септември 2001 година. В статията публикувана във вестник Капитал се правят интересни прогнози за бъдещето на бургаския Нефтохимик. Нищо от тях не стана факт. Но самата статия показва какво е точно положението в бургаския футбол по това време. Лукойл никога не купи акции в дружеството. То бе поето от Петрол – Холдинг и Митко Събев, а след това историята е разказвана многократно. Нека все пак видим самата статия, която от днешните реалности изглежда много интересно.
“Нефтохимик” вероятно ще стане първият български футболен клуб, поет от сериозен чуждестранен инвеститор. Руската нефтодобивна компания “ЛУК- ойл”, която чрез своя клон “ЛУК ойл – България” е собственик на бургаската петролна рафинерия, се очаква да стане собственик на клуба до 9 септември. За тази дата е насрочено общото събрание на акционерите в ПФК “Нефтохимик” АД, когато сделката трябва да бъде финализирана.
Нов играч от Русия в българското първенство
След като в последните години спонсорирането и собствеността върху футболните клубове у нас бе приоритет предимно на сенчестия бизнес и силовите групировки, налице е нов вид играч – собственик на клуб. В случая продажбата на “Нефтохимик”, изглежда, е част от процес, при който руските петролни компании, ангажирани със спонсорирането на футбола и спорта в Русия, вече минават държавната граница и разширяват дейността си в областта на спорта в съседни страни, които се снабдяват с нефт и газ от Русия. За това е показателен фактът, че паралелно с “Нефтохимик” “ЛУКойл” възнамерява да купи и молдовския шампион “Зимбру” (Кишинев). Изявлението бе направено в края на месеца от вицепрезидента на “ЛУКойл” Ралиф Сафин по време на подписване на споразумение за снабдяването на Молдова с нефт и газ. Сафин се очаква да дойде у нас до 8 септември, когато е мачът “Нефтохимик” – “Левски” в Бургас.
Нефтената връзка
Може логично да се предположи, че “Нефтохимик” ще бъде съставна част от веригата отбори, финансирани от руските нефтени и газови компании. В Русия това са “Спартак” (Москва), “Зенит” (Санкт Петербург), “Арсенал” (Тула), “Волгар – Газпром” (Астрахан) и “Газовик – Газпром” (Ижевск). Отделно “Газпром” вложи 10 милиона долара в качеството си на спонсор на националния отбор на Русия за последните три години, а и участва като акционер в общо четири клуба.
Футболно-нефтената връзка между България и Русия не е от вчера. Идването на треньора Вячеслав Грозни от отбора “Газовик – Газпром” в “Левски” през 1998 г. съвпадна с воденето на преговорите между “Газпром” и тогавашния вицепремиер Евгений Бакърджиев, чийто баща Стефан Бакърджиев сега е сред акционерите в “Левски”. Твърди се, че за сделката с газа и трансфера на Грозни е помогнал много Владимир Тумаев, един от тогавашните заместници на Рем Вяхирев, който бе с “Газовик – Газпром” в България. Днес Грозни е старши треньор на притежавания от “ЛУКойл” московски тим “Спартак”.
Защо “Нафтекс” продава отбора
“Нафтекс” има поне две основателни причини да иска да се раздели с “Нефтохимик”. Първата е, че клубът и неговият досегашен спонсор изгубиха съдебния спор с “ЛУКойл” за новия стадион в кв. “Лазур”, който още при приватизацията бе купен от настоящите собственици на петролната рафинерия. Предстоящата сделка всъщност ще оформи съвсем логичната комбинация, при която един и същ собственик държи стадиона и отбора. Според мнозина смяната на собственика в “Нефтохимик” е и логично продължение на споразумението между двете фирми за съвместно ползване на бензиностанциите на “Петрол”. Досега “Нафтекс” се въздържа от коментар за предстоящата продажба. При всички положения обаче съществуват основания да се смята, че финансирането на футболния клуб от Бургас значително ще се подобри. Съпоставка със “Спартак” (Москва) показва, че до идването на “ЛУКойл” отборът е разполагал с бюджет от 12 милиона долара. За тази година сумата е отбелязала значително нарастване както по линия на сумите, идващи от “ЛУКойл”, така и с приходите от Шампионската лига, които са 13 милиона швейцарски франка (7.8 милиона долара). У нас за водещ отбор във Висшата лига са достатъчни 2 милиона долара, за да изкара без проблеми една спортно-състезателна година.
Бизнес в сянка
Характерно за поведението на “ЛУКойл” и в двата случая със “Спартак” (Москва) и “Нефтохимик” е, че компанията крие собствеността си върху пакет от акции във футболните клубове и се задоволява единствено с присъствената характеристика на спонсор. Отговорни служители от “ЛУКойл – България” неколкократно акцентираха, че акциите на бургаския футболен клуб ще преминат във владение на “Спартак” (Москва), който е търговско дружество. На “ЛУКойл” бе отредена ролята само на посредник в сделка.
Ромян Гуляев, журналист от електронното издание “Газета.Ru”, обяснява този тип поведение с общоприетото правило в руския бизнес да се отрича всичко до последно. Случаят с придобиването на собственост от страна на “ЛУКойл” върху “Спартак” (Москва) е идентичен – когато в края на март “ЛУКойл” стана генерален спонсор на московския клуб, първата работа на фирмената пресслужба бе да опровергае съобщенията в пресата, че компанията вече е и главен акционер в клуба.
Гуляев обаче опонира в своя публикация, че бизнеспартньорите на “Спартак” (Москва) са научили, че вече ще работят с други собственици на клуба. Според него “ЛУКойл” е получил 20 процента от акциите, които според последната съдебна регистрация са на името на Григорий Есауленко, бивш вицепрезидент на “Спартак”, който сега работи в структура, свързана с “ЛУКойл”. Авторът твърди също, че компанията се е сдобила и с част от 60-те процента от акции, които са били притежавани от главния треньор на “Спартак” Олег Романцев и неговия син Вадим.
Вариантът, при който “Спартак” добива собственост върху акциите в “Нефтохимик”, обаче е доста рискован с оглед на евентуално класиране на двата отбора в европейските клубни турнири през сезон 2002/2003 г. В такъв случай според разпоредбите на УЕФА единият ще загуби право на участие заради общия собственик. Тогава ще се наложи акциите да бъдат прехвърлени на други лица.
“Явлението” Порточанов
Сделката с “Нефтохимик” е свързана и с друго интересно събитие за футбола ни – оттеглянето на сегашния президент на клуба Христо Порточанов, който притежава 51 процента от акциите в клуба. Въпреки че е окачествяван от мнозина свои приближени журналисти като явление, Порточанов на практика си остава човек, забогатял благодарение на издръжката с държавни пари на собствения му футболен клуб “Нефтохимик”. Според ревизията, извършена в “Нефтохим” и футболния клуб от настоящия началник на митниците Емил Димитров, бургаската рафинерия е отделяла над един милион долара годишно за футболния отбор в периода 1993 – 1997 г., когато изпълнителен директор на “Нефтохим” бе Стефан Неделчев. Пак тогава е построен и новият стадион, като са констатирани редица нарушения при самата процедура при възлагането на строежа – например той е възложен на Порточанов вместо на дирекция “Капитално строителство” към комбината, и то при положение че президентът на клуба тогава не е бил в състояние да покаже документ, с който да установи своята легитимност начело на “Нефтохимик”. Не са провеждани търгове и конкурси при привличането на фирми за допълнителната дейност и т.н. Всичко това обаче днес е история и стои само в архивите на “Държавен и финансов контрол”, а Порточанов вероятно ще получи солидна парична сума, преди да се оттегли от футбола.
В България „ЛУКойл“ финансира своите 15 спортни клуба на територията на Бургас, наследство от предишния собственик на „Нефтохим“. Компанията спонсорира и други отбори в страната и участва в спортни мероприятия с еднократни парични вноски, като общата сума за 2001 г. е около 4 млн. лв.
Политиката на „ЛУКойл“ по отношение на спорта е, че там, където влага пари, изисква да се произвежда конкурентна продукция. Показателно е, че председател на Обединени спортни клубове „ЛУКойл Нефтохимик“ (ОСК) е самият генерален директор на „ЛУКойл“ за България Валентин Златев.
„На компанията не й приляга да има посредствен спорт. Затова изискванията, поставени пред клубовете, са най-малко класиране в челната тройка на републиканските първенства“, каза босът наскоро.
Бюджетът на ОСК е един милион лева годишно за девет клуба, развиващи професионален спорт, и шест работнически и той се отпуска вече втора година. Разчетът е направен на базата на експертна оценка на наследеното от бившите собственици. Част от парите отиват за работнически спорт, което се смята за типично руска черта. Компанията издържа отборите си по баскетбол – жени, заели шесто място в страната, и волейбол – мъже, седми в първенството. Предстоящото привличане в „Нефтохимик“ (според ИТАР-ТАСС) на двама волейболисти от отбора, носещ името ТНК („Тюменска нефтодобивна компания“), също е показателен, че се работи в сътрудничество с руски тимове, спонсорирани от сродни компании в нефтодобивния бранш. В Русия „ЛУКойл“ спонсорира отбора по водна топка от Волгоград, хандбалния тим на град Астрахан и националния тим по ски-бягане, който е носител на световната купа.
В близко бъдеще Валентин Златев планува да се заеме със стопанисването на общинските тенис-кортовете и да развива този спорт под марката на „ЛУКойл Нефтохимик“. През 2000 г. компанията е спонсорирала баскетболен клуб „Академик“, Спортен клуб по карате „Иккен“ и 50-а юбилейна колоездачна обиколка на България. Тази година в списъка влизат и волейболен клуб – жени „ЛУКойл Марица“ (Пловдив), Спортен клуб по мотоциклетизъм – гр. Правец, Българската федерация по бокс и Кръг от републиканския шампионат по картинг.
Само за баскетболния „Академик“ са отпуснати над един милион лева. Клубът се класира четвърти в първенството и сега играе в предварителните кръгове за купа „Корач“, след като не бе избран в Южната лига.“
