-
-
Хубаво е тези, които са участници в словесната центрофуга на тема футбол, да следят изявите на участниците в играта и след като разчитат посланията, да си изграждат впечатления, както и да коригират очакванията си. Не само за един мач или цикъл от мачове, а за процеси, които са по-напред във времето. Да, ясно е, че не всеки може да чете между редовете и да надниква зад думите, но все пак е редно, преди да се произнасят присъди, да се познава материалът. Ето сега вече можем да кажем, че Станимир Стоилов предварително беше гледал мача на неговия отбор срещу ЦСКА 1948 в първия кръг на новото първенство. Треньорът на Левски вероятно не е бил наясно с резултата, но като игра и поведение на футболистите му, като че ли за самия него нямаше изненада.
Убиваме играчите. Тази фраза излезе от устата на Мъри няколко пъти тази пролет, като идеята му е, че този формат на първенството ни не е правилен. Защото футболистите тъкмо когато са в топформа и функционално, и кондиционно, излизат във ваканция, после се започват подготовки и с две думи – „уйде коня у реката“. Не че същото не важи за останалите български отбори и конкретно за ЦСКА 1948 – загубата на Левски си е загуба, но като че ли повечето треньори гледат мач за мач и не искат да мислят какво е и какво трябва да е.
На 15 май, малко преди да го хвърлят във въздуха след спечеления финал за купата, Станимир Стоилов призова синята част на България да слезе на земята. Треньорът на Левски явно най-добре си знае какво представлява неговият отбор и побърза да сипе лъжица с катран в кацата с масовата синя истерия. Това напомняше на минутите след реванша на сините с Киево във Верона, когато бе подпечатано историческото първо влизане на български отбор в групова фаза на най-големия клубен турнир. Тогава шефът Батков, обезумял от щастие, нахълтал в съблекалнята на стадион „Марк Антонио Бентегоди“ и бил пресечен от думите на Стоилов и Наско Сираков: „Тодоре, нали знаеш, че ние нямаме отбор за Шампионска лига?!“. Всички знаем какви резултати постигна после Левски в групите и каква бе разликата между сините и останалите участници в групата Барселона, Челси и Вердер.
Сега не става въпрос за Шампионска лига, но е хубаво да се направи едно сравнение. Тогава Левски имаше за десен бек железния Живко Миланов и като алтернатива универсалния Станислав Ангелов. А в момента на този пост е Анте Блажевич с опция Галчев. Мнозина ще кажат – ама защо не си оставихме Драган Михайлович, но както се казва – само Стоилов си знае какво му е, когато трябва да преговаря за намаляване на заплатите и срокове на договорите. Тук конкретно за мача в Бистрица Мъри си получава и камъни в неговата градина. Дни наред да убеждаваш Блажевич да си ходи и накрая го пускаш като пушечно месо в първия официален мач – това едва ли е най-добрият начин на действие. Горкият хърватин, трябваше да се справя с размътена глава и изобщо не се справи, особено в първите 10 минути на второто полувреме, когато синята каруца се обърна и после от многото пътища, нито един не беше верен. Да, абсолютно нормално е при селекция от свободни агенти да сбъркаш в един-два от десет случая. Световни грандове пръскат десетки милиони за разочарования, в България богатите отбори през годините, включително и Левски, са хвърляли пари на вятъра за трансферни разочарования, така че не е окей да се търси сметка на Стоилов – откъде го докара това менте Блажевич. Да не говорим за Лудогорец със серия от гафове за скъпопривлечени футболисти с огромни заплати, които не стават.
Ще ни събудят, ако сами не се събудим. Това каза треньорът на Левски преди няколко дни и след мача в Бистрица трябваше да припомни: „Ама аз нали ви казах?“. Да, той го каза още след финала с ЦСКА-София, но изглежда масата запалянковци през пролетта не осъзна, че бързият възход на Левски бе и заради факта, че повече български отбори бяха свалили нивото си.
Синята снежна топка нямаше как да продължи инерцията си безкрайно, реалностите са други и е сигурно, че дори хората на Стоилов да бяха били в Бистрица, той едва ли щеше да е доволен. Десет минути изключване от скорост не са добър атестат за отбор, който има претенции да е зрял. Или пък такъв, който играе умно. Но Мъри си каза, че срещу тима на Любо Пенев сините са играли обратното на умно.
Сигурно му се е искало на треньора на Левски да припомни думите отпреди няколко дни за събуждането и опасенията си след финала, че надграждане от това състояние ще бъде почти невъзможно. Пък оттам нататък всеки да си прави изводи и да си чете между редовете. Но както каза и Кубрат Пулев в събота след полунощ – тарикат мъж не писка. Бихме добавили – и не повтаря грешките си.
Желю Станков/ „Тема спорт“
