Левски излиза тази вечер от 20:30 часа срещу ПАОК на „Тумба“ в реванш от втория квалификационен кръг на Лигата на конференциите. Сините взеха аванс от 2:0 на „Герена“. Тези дни никой не попита Станимир Стоилов дали в Солун ще се придържа към изначалната си футболна философия, или пък ще забрави за нея и ще играе не така, както трябва, за да се върне в България, изпълнен с гордост. Това обаче не означава усмивка. Понякога пълното сърце и веселата физиономия не вървят ръка за ръка във футбола. Така е и с публиката. Но е вън от съмнение, че ако се направи допитване, ще има разнопосочни мнения. Важно е да продължим напред, също важно е да играем като Левски на Стоилов.
Треньорът на сините със сигурност има в главата си идея как точно да проведе мача с ПАОК, а още по-сигурно е, че Мъри има и варианти как да реагира при различни обстоятелства. Първият и най-лесно обясним е Левски да започне мача на „Тумба“ с притворено поведение, което може да се превърне направо в затворено, ако гръцкият тим стартира вихрено под оглушителния рев на трибуните. Опълчението обаче е оръжие, което не е в арсенала на Стоилов. Друг е въпросът дали противникът ще ти разреши да действаш по-различно от това да накъсваш играта и, казано на жаргон, да кюскаш топката в реката, само и само пред вратата да е спокойно. Със същия треньор Левски записа голова разлика 1:17 в групите на Шампионска лига и част от критиките бяха, че ако сините си бяха мишкували, нямаше да допуснат толкова много попадения.
Алтернативата от това да мишкуваш е да започнеш като равен с равен, забравяйки за резултата от първия мач в София и стремейки се да стоиш достатъчно разтворен по целия терен. Нека признаем, че на „Герена“ на ПАОК им се стовари шокова палка по гърба. Гол в първата минута е възможно най-лошият старт в мач, който очевидно си подценил. Всъщност това бе първо следплажно лятно попадение във вратата на ПАОК за футболния сезон.
Треньорът на солунския тим може би тези дни доста е отигравал заучени комбинации за ответна стартова вихрушка пред вратата на Николай Михайлов. Луческу е наясно, че ако неговите хора не вкарат гол в първите 15-ина минути, Левски ще погледне напред, ще опита да задържи топката в средата и така да прати изхода на сблъсъка в своя посока.
В такива случаи се казва, че напрежението е в двора на ПАОК, защото е клуб от друго финансово и организационно измерение. Но пък резултат от 2:0 задължава Левски да играе хибридно, ако се наложи и грозно, но пък и не чак отблъскващо и все пак по възможност да се надиграва. Гордият футбол на Стоилов може да включва и антифутбол, въпросът е да се уцели балансът, да се напипат правилните пропорции. Ако държиш синята част на България на европейска вълна още един месец никой няма да ти се разсърди, че си изневерил на футболните си принципи, въпросът е ти дали ще си доволен от себе си. Победителите не ги съдят, турнирните мачове си имат своята специфика, а при сините моментът е доста деликатен – в отбора има много малко играчи, които чисто психически биха издържали на шоково начало на „Тумба“. Но при всички положения точно такъв реванш след точно такъв резултат в първия мач е изключително полезен за футболистите поотделно и за отбора като цяло. Както и да се развие днешният двубой в Солун, това ще е безценен урок и европейски прощъпалник за този тим на Стоилов.
От друга страна, го има и вариантът Левски да отпадне по начин, по който после ще има право да поиска извинение от привържениците си. Случвало се е. Ако сините играят негордо, това ще е изцяло за тяхна сметка. Но се съмняваме да го има в стратегията на треньора. Той много добре помни как след отпадането от Тампере, с къде-къде пo-обигран тим, публиката изпрати футболистите с аплодисменти. Грозна победа или красива загуба? Това е клишето. А истината често се намира някъде по средата.
Желю Станков, Янаки Димитров/ „Тема спорт“