Жейнов: Левски е пример как се надгражда с ограничен бюджет, но със стратегия! Лудогорец работи много добре с БФС и държавата

Футболният агент Николай Жейнов отговори на въпросите на “Тема Спорт”, като засегна ситуацията на трансферния пазар, националния отбор и БФС. Ето какво каза той.

Г-н Жейнов, в разгара на трансферния прозорец сме, но българския експорт сякаш е замръзнал. Единствените по-сериозни трансфери на родни футболисти зад граница са на юношата Мартин Георгиев, при който на този етап всичко е пожелателно и на почти ветерана Георги Костадинов, който премина като свободен агент в АПОЕЛ Никозия. Каква е причината според вас да спадне интересът към българските играчи?

За съжаление това е реалността в България. Все по-трудно става трансферирането на български футболисти зад граница, но затова си има обективни причини и резултатите на националния отбор са само на повърхността на проблемите. Като погледнем резултатите на националния отбор в последните години, нормално е чуждестранните клубове да са скептично настроени към българските футболисти. Като не успяваме да победим Гибралтар, не можем да очакваме клубовете да се редят на опашки за нашите футболисти. Дори и в България родните футболисти не са достатъчно високо оценени. Разбира се, за по-голямата част от нашите отбори е доста по-трудно да извадят пари за трансфер и новите попълнения са предимно свободни агенти. Но дори и тези, които могат да си позволят да платят за футболисти, рядко се насочват към българи.

Лудогорец за първи път е активен в изходящите трансфери, тъй като покупките бяха извършени основно през зимата. Правилен ли е този подход според вас?

Само времето ще покаже кой подход е бил правилен или не. Лично според мен той е малко хаотичен. А що се отнася до изходящите трансфери в България, някои са реално изгонени футболисти. Желанието за раздяла се маскира като успешен за пред обществеността трансфер.

В ЦСКА за първи път от доста време започнаха да плащат трансферни суми. Това гарантира ли по-висока класа?

Трансферната сума не е гаранция за качество и обратното – свободните футболисти не значи, че са по-слаби от останалите. Голямото текучество обаче не води до успех. Все пак и не бива да се избързва, защото редовно се случва, че един футболист едва ли не още не е научил пътя до стадиона на даден отбор и вече е обявен за неставащ. Специално при ЦСКА може би, ако е търговско дружество, ще е на печалба с многото трансфери в последните години, но като футболен клуб от текучеството се губи и не може да се изгради боеспособен отбор.

В чуждестранните медии се появи информация, че армейците са платили над 500 хиляди евро и за норвежецът Линдсет. Реална ли е подобна сума за играч, чийто договор изтича след по-малко от 6 месеца?

Навсякъде по света медиите обичат да спекулират и не знам доколко са верни публикациите. Все пак всеки един трансфер има свои специфики. За мен е висока трансферна сума за футболист с изтичащ договор, ако информацията е вярна, но от друга страна след няколко месеца конкуренцията за подписа му щеше да е доста голяма. Преди време, ако не се лъжа от Левски платиха подобна сума за Стайн Спийрингс, който беше с изтичащ договор.

Правилно ли според вас си изиграха картите в ЦСКА покрай трансфера на Кайседо?

Щом всички страни са се съгласили за трансфера, значи всички са доволни. Имаше доста спекулации за трансферната му клауза и оферти от други клубове. Въпросът е отново е, че с постоянните продажби трудно може да се надгради в спортно-технически аспект. Липсата на трансферна стратегия убива клубовете. Работи се на отделни футболисти, а много по-рядко на дългосрочно изграждане на състав.

Вие се грижите за интересите на Филип Кръстев. Колко трудно бе да се изпълни неговото желание да продължи да носи екипа на Левски и вдига ли си той цената с оглед възхода на сините?

Имаше неща, за които трябваше да се преборим с клуба майка, но при наличието на добра комуникация между играч и агент, ръководството на Левски и Сити груп, както каза Иво Ивков успяхме да достигнем до ситуация win/win/win. Разбира се, че при наличието на добри игри цената се вдига. Левски в момента пък е пример как може да се надгражда с органичен бюджет, но със стратегия.

Всъщност има ли български отбор, в който играчите си повишават цената и класата, защото ако погледнем какво се случва с играчите напуснали ЦСКА, то положението е плачевно – кариерите им тръгват стремглаво надолу…

Един футболист трябва да допринася към класата на отборите, а не обратното – фактът, че даден играч е бил в определен клуб да му вдига цената. Факт е, че на доста футболисти минали през България в определен момент след това кариерата им тръгва надолу, а примерите в обратната посока са доста по-малко. Отново стигаме до работата на клубовете и възможността правилно да се оцени един футболист, който да бъде привлечен.

Наскоро в „Тема Спорт“ се появи заглавие “Левски отеснява за Уелтън”. Смятате ли, че бразилецът има потенциал да реализира сериозен трансфер?

Споменах вече, че в Левски в момента се прави от нищо нещо и то доста сполучливо. Трансферът на Уелтън е много успешен, защото Левски е открил един футболист, който е струвал малко пари и успява да увеличи стойността му. Ако го продаде, ще е на печалба спрямо инвестицията си в него. Ако го запази, ще има полза на терена.

До колко е възможно в България да дойде играч от първа и втора бразилска дивизия, защото масово клубовете ни привличат от третото ниво на футбола там?

Всеки случай с играч е много различен. Ако се разпознае класата и се прецени правилно, че даден футболист ще пасне на отбора, не е чак толкова важно дали идва от първа, втора или трета лига специално на Бразилия. Разбира се близко до ума е да се приеме, че в по-горните дивизии играчите са по-добри, но това не винаги се оказва точно така.

Наскоро алармирахте и зададохте публични въпроси как Бърнард Текпетей е получил само в рамките на по-малко от 18 месеца български паспорт. Получихте ли отговори и разбрахте ли как той ще е полезен на националния отбор, за който не може да играе, защото има мачове за Гана?

Въпросът тук е с какво от БФС са преценили, че Текпетей може да бъде полезен за националния отбор, при положение, че той няма право да играе за България. Кой е треньорът или директорът във футболния съюз, който е изпратил необходимия документ с препоръка до министерството за издаване на български паспорт на  играча? Вярно ли е, че служебният министър Кузманов е отказал веднъж тази процедура и след това някой е позволил. Кой и защо? Доколкото съм запознат, Текпетей има два мача за Гана на континентално първенство, което автоматично го вади от възможността да смени националния си отбор. Щом не може да играе за България какво е спортното основание да получи български паспорт. Погледнете само към какъв списък от играчи се присъединява той – Ренан, Марселиньо, Сисиньо, Натанаел, Кафу, Пластун, Платини, Кишада, Кайсара, Шоко, Вандерсон, Сантана… От всички тях само трима са носили националната фланелка. С какво останалите са допринесли за развитието на българския футбол като цяло, за да имат български паспорти? Вижте аз още тогава казах, че нямам съмнения, че има нещо нередно, но питам каква е ползата за българския футбол, тъй като получаването на паспорт по тази линия е свързана с одобрение на няколко институции включително и Българския футболен съюз. В практиката си винаги съм запознавал обществеността с подобни нарушения на норми, закони и изисквания, а това не ме прави червен, син или зелен, защото никога не съм се съобразявал с това кой е потъпкал правилата. От конкретния случай спокойно можем да си извадим заключението, че Лудогорец работи много добре с БФС и държавата.

От БФС не спират да обявяват иновации и подобрения – виждате ли някаква промяна и наченки на възход?

Иновациите трябва да започнат от личния състав. Има много хора, които са там от години и са показали, че нямат място там. След като 15 години не си ги направил тези иновации, сега ми се струва малко тип поговорката късно е либе за китка.

Защо Борислав Михайлов неглижира снимката си с Дан Тан и забравена ли е тази история или тепърва можем да очакваме развитие на световно ниво?

От екипа на Бербатов зададохме много въпроси, на които не бяха дадени отговори. Това е един от тях. Не мисля, че трябва да се забравя така лесно този факт, защото е доста притеснителен и е необходимо адекватно обяснение, а не оправдание тип – “първо не е вярно, второ беше отдавна”.