Илиан Илиев-младши, който вдигна шампионската титла на Кипър още в първия си сезон в „Аполон“ (Лимасол), гостува в предаването „Код Спорт“ по RING. Талантливият халф лекува контузия, но скоро ще бъде на линия за новите високи цели на своя клуб. Предлагаме акценти от интервюто с родения в Португалия футболист:
– Първи сезон с „Аполон“ и спечелена шампионска титла. Коя е следващата цел, която ще преследваш?
– Със сигурност сега преследваме групи на Шампионска лига, а вече като почне първенството, ще се борим отново да станем шампиони и ако можем да спечелим купата. Гоним всичко възможно.
– Как преминаха тържествата, след като спечелихте титлата в Кипър?
– Тържествата бяха дълги и много нощи, защото я спечелихме една седмица преди награждаването. Имахме цяла седмица да празнуваме. Казаха ни, че до четвъртък можем да празнуваме, а после да се съберем да потренираме за последния мач. Със сигурност беше много хубаво. Имахме преминаване из града с отворен автобус с купата. Феновете бяха много гръмки цяла седмица. Целият град беше в синьо и бяло.
– Като сравняваш кипърското с българското първенство, кое е по-качествено според теб?
– Поне първите 6-7 отбора в Кипър са на доста високо ниво като футболисти и като финансиране. „Лудогорец“ е доста силен отбор и сега „Левски“ има добър отбор, но смятам, че в Кипър е по-високо нивото.
– Чувстваш ли се пренебрегнат от факта, че не попадаш в националния отбор на България?
– Само за последния лагер не попаднах в националния отбор. Това е било решение на треньора. Надявам се сега да работя все повече и да бъда повикан следващите пъти.
– Защо стигнахме дотам, че не можем да победим дори отбора на Гибралтар?
– Не знам защо е така. Явно трябва да даваме повече от себе си. Да играем повече в клубните отбори, което е най-важното. Тогава вече националният отбор ще е на по-високо ниво.
– Смяташ ли, че при новия треньор на „лъвовете“ Младен Кръстаич нещата ще се променят за теб?
– Силно се надявам като цяло да се променят нещата. Националният отбор да почне да върви все по-нагоре и се надявам да бъда повикан, след като се излекувам.