Как един Гибон стана Радостта на народа

- -

Божидар Искренов, който днес празнува своя 60-годишен юбилей, е един от най-големите артисти, не само в историята на Левски, но и в тази на българския футбол. Гиби е от онези личности, които не са сред най-успелите по чисто статистически показатели, но имат нещо много повече – харизма. И то невероятна. Харизма, която е способна да накара хиляди хора до дойдат на трибуните. Именно Божидар Искренов е един от играчите, заради които и през 80-те години стадионите в България се пълнят.

Гибона, който става известен по подобие на легендарното бразилско крило Гаринча и като „Радостта на народа“, е изключително нестандартен футболист. Друга велика личност от историята на „сините“ – Георги Соколов, обичаше Гибона като син, защото виждаше в негово лице свой наследник на терена. Запазена марка на Гиби е финтът, при който замахва с десния крак към топката, прескача я, повежда я с левия и хуква напред. Години наред защитниците знаят, че ще го направи, но така и не успяват да му противодействат. Негови жертви са и известните по онова време братя Карл-Хайнц Фьорстер и Бернд Фьорстер в мачовете Левски – Щутгарт през 1983 година. Първият е побъркан от Искренов и в мача България – ФРГ във Варна (2:3) през 1984-та, когато Гибона бележи и двата гола за нашите.

Легендарното ляво крило е юноша на клуба и шампион със старшата възраст през 1981-ва. Дебютира в мъжкия състав на „сините“ на 10 май 1980-та. Тогава треньорът Иван Вуцов го пуска в мача Славия – Левски 2:0.

Гиби е с основен принос за шампионската титла на Левски през 1984 година. В решителния мач срещу ЦСКА в последния кръг бележи втория гол срещу „червените“ за победата с 3:1. Това става след прекрасно двойно подаване с Мишо Вълчев и техничен удар в долния ляв ъгъл зад Велинов. Следва мощен спринт на Гиби, който завършва с коленичене пред Сектор „Б“. През следващата година отново триумфира с титлата, но пропуска поради контузия скандалния финал с ЦСКА. Той многократно става герой във вечното дерби, в което има 6 гола. Истинско бижу е попадението му за 2:2 през есента на 1987-а. Тогава, след като получава топката от Наско Сираков, преодолява двама противници и я праща неспасяемо във вратата на „червените“.

През 1988-а става за трети път шампион с Левски. В началото на 1989-та преминава в Сарагоса, за да замести контузения Наско Сираков, който е продаден на този тим 6 месеца по-рано.

Последният му сезон в Левски не е никак приятен за него. Тогава той и Георги Йорданоа-Ламята са най-опитните сред огромен брой млади играчи около тях. На мача с Антверпен отново прави каквото си поиска и постоянно сервира топката на Петър Михтарски, който прави пропуск след пропуск, а Левски пада болезнено с 3:4.

През 1991-ва Гиби се връща в България след един сезон в Лозана. За да стане отново играч на Левски, президентът на „сините“ Томас Лафчис поставя условие на Искренов да мине пробен период. Това е нещо обидно за Гиби и той преминава в Ботев, а след това и в ЦСКА. Дори тази му постъпка обаче не е в състояние да сложи край на любовта на Сектор Б към него и повечето „сини“ фенове и до днес го боготворят. След като кариерата му приключи в Съединените щати, Гиби основа своя детска школа във Вашингтон. Когато се върна в България, бе директор на ДЮШ на Левски. Кандидатира се и за кмет на район Подуяне в София, но не бе избран.

Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“