-
-
Каквото и да си говорим е ясно едно – Николай Михайлов е грешник №1 в Левски в злополучния мач с Хамрун. Разбира се, че не само той носи вина за мъката, която се стовари върху „сините“ фонове, но пък вратарските грешки са най-видими и най-непоправими. Специално при Михайлов по подобен начин започна и първият му период на „Герена“. Става дума за сблъсъка с Вердер в Шампионската лига, загубен с 0:3 през 2006 година. Гафът от този двубой, който винаги ще се помни, е неговият автогол. Лусио Вагнер му върна топката, а той нескопосано опита да я изчисти и я пусна зад себе си. Още преди да разбере какво става, Михайлов пое още два гола и всичко свърши още през първото полувреме – 0:3 за Вердер. И тук каръкът на „сините“ бе голям, защото именно в този мач шансовете да се спечелят точки бе най-висок. За тяхна беда обаче Георги Петков, който бе в отлична форма, бе контузен.
Най-големият кошмар в историята на Левски – този от Антверпен през 1989 година, също не мина без вратарско „съдействие“. Младият тогава Здравко Здравков допусна леко първия и третия гол на домакините, през 1991 нещата се повториха срещу Ференцварош. Здравков бе набеден за загубата с 2:3 от унгарците на „Герена“, след като допусна гол отдалеч. В ответната среща в Будапеща под рамката бе Димитър Попов, който обаче се панира и допусна леки голове при загубата с 1:4! Тези мачове предрешиха съдбата им. Попов си тръгна, а Здравков остана в ролята на резерва на Пламен Николов, който бе привлечен по спешност.
Георги Петков, безспорно, бе най-големият грешник при катастрофалното за Левски 0:5 срещу Спортинг на „Жозе Алваладе“. Стражът на „сините“ носи основната вина за първото и второто попадение на лисабонските „лъвове“, когато не се намеси адекватно при центрирания. Четвъртият гол също ще тежи на неговата сметка, защото макар и силен, ударът на Елдер Пощига бе изцяло в обсега му и в средата на вратата. Този мач се оказа и последен за Петков в Левски. Трябва да отбележим също, че той е допускал и други попадения от далечни разстояния. Все пак не може да го съдим за всички от тях (б.р. бомбите на Дебрецен от 2009 година), но не може да бъде оневинен за откровени подаръци като този към Залцбург на „Герена“. В този двубой Петков първо тръгна да се прави на Игита и излезе да финтира извън наказателното поле, загуби топката, а Сърмов, за да поправи грешката му си изкара червен картон. За капак в последните секунди, когато трябваше да е най-концентриран, увисна при един силно хвърлен тъч. Слабата му намеса доведе до победен гол за Залцбург.
Предшественикът му на вратата на Левски Димитър Иванков пък бе издънката срещу Ювентус. При гола на Дарко Ковачевич, който оформи крайното 3:1 за Старата госпожа на „Герена“, тогавашният любимец на Сектор Б почти сам хвърли топката във вратата. На реванша на „Деле Алпи“ груба негова грешка при един лек удар на Зинедин Зидан лиши Левски от победа и срещата завърши 1:1. За тези мачове можем да бъдем снизходителни към Митко, ако са верни информациите, че двете му близначки не са били добре тогава и на него изобщо не му е било да футбол. Но поради липсата на достоен заместник обаче, той е бил хвърлен в боя.
Друг голям вратар на Левски – Пламен Николов – сгреши фатално срещу Люцерн през 1992 година. „Сините“ биха с 2:1 в София, но голът на швейцарците се оказа фатален на реванша. Той падна, след като Пинко, както феновете наричаха Николов, изпусна топката при едно леко центриране и Каменцинд отблизо реализира. Левски се провали в Швейцария – 0:1 и отпадна. Самият Николов е споделял, че сигурно още 100 пъти да се повтори тази ситуация, едва ли ще сгреши, но този провал си стои в историята на клуба.
В следващите сезони в Левски се подвизаваше украинското недоразумение Олег Моргун. Той ще се запомни с това, че подхвърляше топката на нападателите на Рейнджърс на „Айброкс“ през 1993 година. Левски загуби с 2:3, но оправи нещата на реванша (с Пламен Николов на вратата) и победи с 2:1. Година по-късно Моргун вече сгреши непоправимо, като направи герой един албанец от Олимпия Любляна – Едмон Дости. Украинецът му поднесе топката за първия гол при загубата на Левски в Словения с 2:3.
Към вратарските гафове на Левски трябва да прибавим този на Божидар Митрев срещу АИК през 2010 година, топката „ухапа“ Божката и шведите поведоха на „Герена“. Този път издънката бе поправена. „Сините“ биха с 2:1 и влязоха в групите на Лига Европа. Той допусна и гаф срещу Вадуц на „Герена“ през 2018 година. След това бе заменен от Мартин Полачек, който излезе комично при едно центриране и тимът от Лихтенщайн вкара за втори път. Крайното 3:2 за Левски не стигна този съперник да бъде елиминиран и „сините“ отпаднаха. Друг сънародник на Полачек – Даниел Киш – пък се провали в Борисов срещу местния БАТЕ. Той си хвърли топката във вратата. Домакините поведоха, а мачът завърши 1:1, което им отвори вратите за груповата фаза на Шампионската лига./ „Мач Телеграф“
