Почти с края на трансферния прозорец Лудогорец осъществи двоен удар с привличането на бразилските халфовете Нареси и Нонато. Без съмнение, вторият е по-интересното име, след като в продължение на три сезона играе за един от най-силните тимове в страната си – Интернасионал, а през последните две години бе един от лидерите на колос като Флуминензе.
Сега Лудогорец очевидно се връща към най-успешния модел, направил го не само доминатор в България, но и превърнал го в един от най-добре представящи се в турнирите тим от Балканите. Периодът 2013 – 2018 година е най-бляскавият и бе доминиран от бразилската колония. В този период при „орлите“ бяха най-влиятелният футболист през този век в Първа лига – Марселиньо, най-скъпият играч продаден от български тим – Джонатан Кафу (7,5 милиона евро в Бордо), изключителният десен бранител, който бе еднакво добър в дефанзивен и офанзивен план – Кайсара (продаден на Шалке за 4,5 милиона евро) и друг символен играч за „орлите“ – Вандерсон. Това без съмнение е великата четворка на Лудогорец, която бе в основата на двете влизания в групите на Шампионската лига, на триумфалното представяне в Лига Европа през сезон 2013/14 с достигане до 1/8-финалите, както и на излизането от много тежка група на ЛЕ през сезон 2017/18 със съперници като Хофенхайм, Брага и Истанбул Б.
Под великолепното каре може да добавим и левият бек Натанаел, както и каращият осмия си сезон при разградчани десен бранител Сисиньо. Много полезни, макар и оставащи по-често резерви бяха Лукас Саша и Жуниньо Кишада. Пикът на бразилското присъствие е сезон 2016/17, когато в тима бяха цели 10 представители на 5-кратните световни шампиони – Ренан, Форстър, Натанаел, Саша, Кампаняро, Марселиньо, Вандерсон, Кафу, Жоао Пауло и Кишада. Не случайно точно тогава и бе сезонът, в който по пътя към групите бяха изхвърлени Цървена звезда и Виктория Пилзен, като мачовете с колоса от Белград ще се запомнят с феноменалното представянето на Кафу и Вандерсон. След това в групите Лудогорец изигра впечатляващи мачове с Арсенал в София и с ПСЖ в Париж и след две ремита с Базел излезе от групата. Тогава медиите в Европа определиха разградчани като „Шахтьор на Балканите“.
Впоследствие обаче Лудогорец промени трансферната си политика и се раздели с бразилската колония, като се ориентира основно към привличането на играчи от Африка, взимайки също така доста футболисти от израелски и френски отбори. Определено това разби атрактивния, атакуващ и много характерен стил на тима и лиши отбора от онази сплотеност, идваща от бразилската монолитност. Разбира се, сред привлечените от страната на кафето имаше и откровени разочарования като Давид Рибейро, Кампаняро и Жуниор Брандао, но това е капка в океана от бразилски принос към успехите на „орлите“.
Лудогорец започна сезона със сериозен брой бразилци – Сисиньо, Рик Джонатан, Игор Тиаго, Каули и Алекс Сантана, но се раздели с последния след оферта от 2 милиона евро от Атлетико Паранензе. Ако приемем, че Сисиньо вече е на години и определено не е във формата отпреди два-три сезона, то без колебания може да твърдим, че Каули е най-важният футболист за конструиране на цялостното представяне на тима. Рик засега остава трета опция на фланга в много жестоката конкуренция с Десподов и Теклетей. Бразилецът обаче притежава впечатляваща техника на скорост и демараж и при още малко доверие от страна на треньорите може да се превърне и в първи вариант. Игор Тиаго тръгна малко тромаво но Клаудиу Кешерю и Пиерос Сотириу зададоха много висок стандарт за играчите на този пост. В последните мачове Тиаго показа приличен коефициент на полезно действие и определено има перспективи за развитие. С привличането на Нонато и Нареси бразилците в Разград вече стават шестима, а това е обещание за много нови и славни моменти./ „Мач Телеграф“