Ботев загуби дербито на Пловдив от Локомотив и това само затвърди впечатлението за турбулетния сезон на „канарчетата“. Не можеш да разполагаш с финансовата мощ на човек като Антон Зингаревич, да имаш такъв потенциал, да играеш в Първа лига и да си на предпоследно място след изиграването на първите 9 кръга от първенството. Ясно е, че проблемите в Ботев Пловдив са много по-големи и тук не става въпрос само за игрови, защото потенциалът е на лице и малко са отборите във футболния елит на България, които могат да се похвалят с подобни заплати като на Па Конате, Елвис Ману и т.н.
Една от причините за пропадането на Ботев Пловдив е много прозаична, но в Коматево така и не осъзнаха много по-рано, че трябва да ѝ намерят решение още преди няколко месеца, още в края на миналия сезон. Ясно е, че Ботев има един лидер и това е Тодор Неделев. За огромно съжаление се случи всичко това с Неделев в Тбилиси и той излезе от игра за много продължителен период, а с това Ботев загуби своя естествен лидер, но за толкова време „канарчетата“ така и не намериха друг играч, който да може поне да се доближи до него. И тук не говорим за човешките му лидерски качества, а тези футболните, които трябва да се демонстрират на терена. Поне един играч да беше готов да вземе диригентската палка, а на Коматево не бяха взети малко чуждестранни играчи. Говореше се много за потенциала на Емануел Току, как той ще се превърне в един от хитовите чуждестранни играчи в България, как бързо ще бъде продаден. Е, Току е много далече от това дори да загатне за потенциала си. Превърна се в поредния чужденец, който потъна в посредственост.
Кривата на пропадането на Ботев Пловдив в игрови план е налице още от времето на Азрудин Валентич, още от края на миналия сезон, когато „канарчетата“ трепереха срещу Берое на Коматево за последната евроквота. Да, Ботев трепереше срещу онези играчи на Берое, които не бяха получавали заплати от толкова време, а и нямаха никакъв стимул да играят за евроучастие, защото знаеха, че напускат Стара Загора още на следващия ден така, както се случи.
Пропадането на Ботев се вижда от резултатите на отбора. „Канарчетата“ имат само 4 точки в своя актив след мачове срещу Хебър, Ботев Враца, Арда, Локомотив София, Берое, Черно море, Септември София и Локомотив Пловдив. Т.е. пловдивчани са играли срещу два от новаците, два от отборите борещи за оцеляване в елита, три от тимовете, които през миналата година бяха между 7 и 10 място и само един от отборите, който успя да се класира в топ 6 на миналия шампионат.
Тежката програма на Ботев Пловдив тепърва предстои. Отборът най-вероятно ще трябва да изиграе 12 мача до края на календарната година, включително отложения мач срещу ЦСКА-София. Още в следващия кръг предстои домакинство на ЦСКА 1948, което ще бъде много показателно за „канарчетата“ и дали са в състояние да обърнат тренда и да поемат по стремглавия път нагоре. Те ще имат да изиграят най-вероятно още два мача с ЦСКА-София, един срещу Левски и Лудогорец. Това са пет от тези 12 мача, които Ботев ще има да изиграе и ще му бъде изключително трудно да обърне тренда.
За Ботев Пловдив се задава една серия от три мача, които изглеждат задължителни за „канарчетата“ – домакинство на ЦСКА 1948, гостуване на Спартак Варна и домакинство на Славия, в които Желко Копич и неговите футболисти ще трябва да покажат, че край Коматево има живот, защото иначе проблемите могат само и единствено да се задълбочат.
Да, Ботев Пловдив разполага с жокер, който се нарича Купата на България, но на толкова ранен етап през сезона е много рисковано да останеш само с него, още повече с финансовата мощ на Антон Зингаревич.