Левски шокира в „Надежда“, след като стартира там без двете си крила Уелтън и Роналдо, които имат статута на едни от най-добрите чужденци у нас. Именно на тях на „Герена“ се разчита да правят разликата с останалите отбори. Така, както бе в двубоите с ПАОК в Европа. Нещо обаче се случва с двамата играчи. Ако е умора – добре, защото това минава или се преодолява. Ако е мъка по родината, то и това не би трябвало да е проблем. Идва дълга пауза, която ще ги накара да забравят, че са били въобще в България. Но явно има нещо друго, което накара Станимир Стоилов да се лиши от тях. И то може да се види от цифрите.
От победата над Хебър с 4:0 до загубата от Локомотив Сф с 2:3, „сините“ навъртяха 243 минути без играч, който стартира в атака, да вкара гол. Марин Петков се разписа за 3:0 срещу тима от Пазарджик от дузпа, а Георги Миланов сложи край на тази мъка отново от статично положение – пряк свободен удар. А от Локомотив Сф имаха и доста претенции към отсъждането на Железов, което доведе до перфектното изпълнение на Миланов. Да, вече ви обърнахме внимание, че в последните мачове „сините“ успяват да бележат, както през първото, така и през второто полувреме. Освен това и резервите започнаха да се събуждат. Но атаката я нямаше. При това никаква.
Не може да не обърнем внимание, че от началото на сезона Уелтън има 7 мача, в които не записа нито гол, нито асистенция. Лошото е, че има и 3 такива от миналото първенство. Към тези 10 срещи трябва да прибавим и 5 на Роналдо, в които не е успял да се разпише или да подаде към съотборник, чието име да грейне на таблото. При това последното попадение на Уелтън в родното първенство бе през февруари, когато се разписа при 2:0 над ЦСКА 1948 и последваха цели 13 двубоя, в които това не се случи.
Ясно е, че тези цифри звучат страшно за отбор, чиито амбиции са за нещо повече от ролята на спаринг партньор на тимовете, които разпределят медалите. Нормално е и да се търси някакъв изход. Стресова ситуация преди дербито с ЦСКА-София, каквато се получи в „Надежда“. Там обаче Уелтън и Роналдо също не успяха да блеснат и да измислят нещо. Вместо тях се разписа Патрик-Габриел Галчев, който за капак трябваше и сам да си изработи положението.
Може би и затова Станимир Стоилов този път не скри, че има доста претенции и към играта в атака, а не само към тази в защита, която бе под всякаква критика./ „Мач Телеграф“