-
-
Едва ли има по-добър вариант за събеседник от Теро Мантула преди двубоя между Лудогорец и ХИК Хелзинки. 31-годишният сега финландец игра в Разград между 2012 и 2014 г., но напусна току преди първото влизане в Шампионската лига. Той вкара гол при загубата от Слован Братислава по пътя към групите на Лига Европа, който след това помогна на „орлите“ да елиминират словашкия гранд. Теро Мантула, който има два мача за националния тим на Финландия, ще бъде на „Болт Арена“ за двубоя между ХИК Хелзинки и Лудогорец. Преди това той се съгласи да даде интервю за „Мач Телеграф“.
– Теро, какво правиш в момента, след като нямаш отбор?
– Спрях с футбола. За последно бях част от Сейняйоки.
– Какво очакваш от мача между ХИК Хелзинки и твоя бивш отбор Лудогорец?
– ХИК Хелзинки е отбор със силен колектив. Това е една от най-силните им страни. В Лудогорец трябва да знаят, че те са по-опасни на контраатаки.
– В Лудогорец се притесняват от настилката на стадион „Болт Арена“. Какво е точно нейното състояние?
– Да, тук става дума за синтетична трева. Това несъмнено ще бъде предимство за ХИК Хелзинки.
– Кой е най-опасният футболист на ХИК Хелзинки?
– В интерес на истината имат добра комбинация от опит и младост. Лукас Лингман е плеймейкърът, който управлява нещата в средата на терена. Пири Соири и Каспер Терхо са във форма напоследък.
– Напусна Лудогорец преди 8 години. Следиш ли какво се случва отбора?
– Да, все още следя всичко около отбора. Гледам резултатите и новините за Лудогорец.
– Поддържаш ли връзка с някой от своите бивши съотборници в България?
– Да, комуникирах с някои от старите ми съотборници като Светослав Дяков, Комзин Моци, Мишо Александров и други. От този отбор съм запазил отлични отношения и също с Роман Безяк и Витиня, но те вече не са в България.
– Защо се стигна до твоята раздяла с Лудогорец. Не те ли е яд, че ако беше останал щеше да играеш в груповата фаза на Шампионската лига?
– Имах лоша контузия на подколянното сухожилие, когато бях в България. Реших, че е време за ново предизвикателство, така че се отправих към Норвегия. Там всичко беше наред, но след контузията кракът никога повече не paботеше по същия начин, така че се върнах във Финландия след 3 години в Норвегия и приключих с футбола след края на миналия сезон.
– Кой е любимият ти спомен от престоя в Лудогорец?
– Любимите ми спомени са от попадането в групите на Лига Европа, след като елиминирахме Партизан като гост, и след това от мачовете с Лацио. След това, разбира се, всички титли, които спечелихме! Имам и много спомени от клуба и хората около него. Както и от град Разград, а и от и България като цяло. Прекарах най-хубавото време в кариерата си именно във вашата родина.
– Може ли след победата над Рома Лудогорец да се пребори за едно от първите две места в групата си и да играе в Лига Европа и напролет?
– Мисля, че могат, да. Те трябва да вземат 6 точки от мачовете срещу ХИК Хелзинки. Тогава смятам, че ще е достатъчно да постигнат още едно равенство от оставащите срещи до края, които са срещу Рома и Бетис, за да продължат напред.
– Призна, че вече си спрял с футбола. А какъв се виждаш след края на кариерата си – треньор или директор?
– В момента се виждам повече като директор, отколкото като треньор, но времето ще покаже дали ще се случи така или ще има някакъв обрат в живота ми.
