-
-
Във футбола е доста трудно да направиш смяна на кръвта, защото винаги има не само спортно-технически момент. Старите, от една страна, не могат да приемат, че настъпва момент, при който новият им договор е свързан вече не с повишени, а със занижени финансови претенции. А клубовете пък като че ли се чувстват неудобно да обяснят това на основните си, но застаряващи футболисти. В Лудогорец например години не напипваха момента да направят освежаването на силния си отбор, изпуснаха го и сега още не могат да уцелят ритъма.
В Пирин обаче излезлите от терена изведнъж се преместиха в канцелариите, като по случайно стечение на обстоятелствата става въпрос за бивши играчи на Лудогорец, които от Разград се върнаха в Благоевград за „последно десет“ на терена. Сега точно на тях се падна „късметът“ да намерят начин как деликатно да се справят с доскорошните си съотборници. Манолев и Дяков някак трябваше, а и все още трябва, да се справят с влиянието на Бодуров и Занев и в колектива, и на терена. Ами не става само със сърце и душа, трябва и усещане. Като почнат батериите да ти падат по-бързо, а зарядното и то е сдало багажа, е време или за слизане едно стъпало надолу, или вече за изключване от играта. Като тук вече е въпрос на морал и усещане дали е редно в края на кариерата да създаваш впечатление едва ли не на натрапник. Докато шефовете на Пирин мислят като футболисти, така ще е. А и специално за Бодуров, той е свикнал да бъде задраскван с дебелия флумастер. Окей, той е от изчезващата категория сърцати футболисти, но пък от друга страна, навсякъде е бил таралеж в гащите. Силно се съмняваме, че бившият вече треньор Красимир Петров е скърцал със зъби на така наречените тартори на отбора.
Много е интересно обаче как точно собственикът получава информация за ситуацията в клуба. Явно Пол Белогур от година-две си мисли, че някой ден Пирин ще се листва на борсата и акционерното дружество може да смени притежателя си. Може би бизнесменът, като много други собственици от този род, се чуди дали да продава на безценица, докато Пирин все още има някаква стойност, или да оздрави клуба и да търси по-високи финансови нива. Това обаче е доста откачена идея, тук нямаме реален пазар. А и оздравяването минава пред подобряване нивото на отбора, оттам връщане на публиката и постепенно търсене на резултати. На този етап това не виждаме как ще стане. Манолев и Дяков трябва да имат страхотен усет и огромен късмет със следващия старши. Само така Пирин може да се вдигне нагоре. Без наистина качествен, сериозен и авторитетен треньор, който да подобри не само играта на отбора, но и да качи на по-високо стъпало реномето на клуба, няма как да се получат нещата.
А феновете са напълно прави да пишат писма и дори в случая да поставят ултиматуми, защото на практика те са доста близо до ръководното тяло и комуникацията тече денонощно. Тук има и деликатен момент, защото Пирин отложи празнуването на 100-годишнината, и то в момент, в който отборът не върви. Едно зло никога не идва само. Но от друга страна, хем винаги може още, хем е крайно време да се помисли трезво за промяна на приоритетите. В клуба нямат никаква бърза работа, нито гонят резултати, затова трябва внимателно да изберат новия треньор.
Желю Станков/ „Тема спорт“
