-
-
Николай Ишков е всестранно развита личност. Актьор, продуцент, футболен мениджър, а между 1994 и 2004 година и президент и собственик на Спартак Варна. Пред „Тема Спорт“ той изрази мнението си за развитието на соколите и очакванията си за предстоящото градско дерби с Черно море, което приковава вниманието на футболната общественост през този уикенд.
Г-н Ишков, защо след като напуснахте Спартак, клубът тръгна в негативна посока и прекара цели 13 години далеч от елита?
– Без да искам да си правя вътрешна реклама, но на хората след мен целта им не е била Спартак, а нещо друго. Или ако е била Спартак, не е била на всяка цена. В периода, в който аз бях президент на клуба, той 10 години подред бе в А група. Оттам нататък се получиха различни сривове, спадове. А да се стигне до В група беше наистина петно за името и традициите на клуба. Имаше два Спартак-а по едно време.. Последното участие на клуба в елита бе със собствениците, на които аз го оставих. След това имаше различни проблеми, преди с големи ампломби със Спартак да се заемат „Инжстрой“. Дотам я докараха, че да направят проект какви жилища ще строят на „Коритото“. Очевидно целта на тези хора не е била да се занимават със Спартак. И това във Варна продължи да се разиграва с години. Едни и същи хора, общински съветници си въртят синджирите и решават какво и как да се случва. Но ти не можеш по този начин да се бъркаш в историята и винаги в определен момент ще получиш ответен удар. Това се случи и с тях. Добре, че се намесиха феновете, в последствие и звезди на Спартак, които играха по мое време. Проведе се среща с премиера (б.р. – през 2017-а с Бойко Борисов), на която и аз присъствах, и се сложи ред в тези взаимоотношения. Но трябваше да се стигне до намеса от горни етажи, за да се зададе отново посоката на развитие на Спартак. В крайна сметка се намериха ресурси и енергия и отборът отново се върна в Първа лига, което е похвално. Оттук нататък обаче започва тежката задача да поддържаш тим в елита на България.
Какво е нужно, за да поддържаш отбор в Първа лига?
– Нужни са много специфични похвати, които или трябва да знаеш от опит, или да попиташ по-опитните от теб. Доколкото виждам сегашното положение, ръководството на Спартак върви в посока „Ние сме нови и имаме енергия. Можем и ще направим това, което ние мислим“. Окей, но се видя как Спартак започна сезона. Според мен хората, които искат да дават пари за клуба, трябва да излязат и точно и ясно да заявят каква е стратегията за развитието му. В противен случай Спартак ще остане отбор, клатушкащ се между посредствеността и това дали някой ще иска да дава пари. И това зависи от нивото на критичност на публиката. Защото в Спартак няма станалата напоследък модерна дума „бащица“, както е например в Черно море. Там една сериозна икономическа групировка осигурява дълги години бюджета на клуба и дава стабилитет.
Какви грешки допусна настоящото ръководство на Спартак?
– На първо място, нямам представа каква е била селекционната логика това лято с куп нови футболисти, повечето от Втора лига и с почти никакъв опит. Прост пример, когато аз поех отбора, той бе в Б група и нямаше нито един състезател. И както сега, се наложи да взимаме играчи в движение. Дали ме е покривал шансът, дали съм имал качествени консултанти, или добре съм се ориентирал, защото имам нюх, но Спартак още същата година влезе в А група и през следващия сезон тимът имаше гръбнак. Но аз не бях взел случайни играчи. Например братята Валентин и Николай Станчеви вече се бяха заявили с екипа на Черноморец Бургас. Впоследствие в елита привлякох голмайстора на Б група, който същата година стана голмайстор на А група – Иво Георгиев, мир на праха му. С нов треньор, вече в елита ние спечелихме наградата за най-прогресиращ отбор и завършихме на шесто място. А можехме да се класираме и още по-напред, но някои мачове бяха нелицеприятно решени извън терена, ако мога така да се изразя. Впоследствие в турнира Интертото победихме член на Бундеслигата, какъвто по това време беше Мюнхен 1860. Това са все неща, които до голяма степен трасират пътя за развитието на един клуб. Докато от сегашното ръководство на Спартак не се вижда такава заявка. Дано Херо, защото какъвто и да е, той е един от най-големите специалисти, успее да намери правилната форма и да даде добавена стойност на клуба от гледна точка на дисциплина и хигиена на входящите трансфери.
Как вие усещате дербито на Варна в ролята на бивш президент и собственик на Спартак?
– Дербито на Варна винаги е имало сериозен и голям заряд. Двата отбора са с над 100-годишна история. През 20-те и 30-те години именно те заедно със софийските тимове формират борбата за Царската купа. След 9 септември пък футболът се превърна в религия у нас. Нямаше много хляб и зрелище, а на народа това му трябва, и той привличаше интереса на хората. Този сблъсък си бе извоювал мястото сред най-интригуващите дербита, като отстъпваше само на ЦСКА – Левски и Ботев Пловдив – Локомотив Пловдив. Когато аз бях начело на Спартак, пък имахме дербита с Черно море и в Б група, а след това и в елита, като всички бяха много „нажежени“.
Има ли фаворит в предстоящия сблъсък?
– Със сигурност като фаворит влиза Черно море. Не само като опит на отбор, който толкова години е в А група и начело му е доказан специалист като Илиан Илиев, но и като футболни достойнства. Но знаем, че в тези дербита невинаги по-добрият отбор побеждава. Спартак, откакто смени треньорското ръководство и привлече няколко по-опитни играчи, видимо бележи прогрес. А и зажаднялата за емоции публика на соколите и френетичната й подкрепа на „Коритото“ ще придадат на двубоя друга стойност и посока. Разбрах, че страстите са нажежени до червено, щяла да дойде полиция от Добрич, от Шумен, за да не ескалира напрежението. Вече имаше такава индикация на мача между дублиращите отбори преди няколко седмици. Но това е нормално. След като 13 години си бил в летаргичен сън, се събуждаш и искаш да покажеш, че пак си тук. Искрено се надявам освен низки страсти, които биха могли да се разразят по трибуните, на терена да има взаимно уважение. Този мач да се превърне в празник на града, а не в локална война и разбира се, Спартак да победи. Много искам тимът да успее да се спаси през този сезон и да започне да надгражда. Да се превърне във фактор, с който всеки да се съобразява, и дори да надмине успехите от моето време на ръководител, ако те въобще могат да се нарекат успехи.
