Бившият шведски национал Стефан Шварц говори специално за предаването „Код Спорт“ по RING. Той ликува с третото място на световното първенство в САЩ през 1994 г. А кариерата му премина в куп славни отбори – Бенфика, Арсенал, Фиорентина, Валенсия. Предлагаме акценти от интервюто със Стефан Шварц:
– През вашата кариера често сте срещали български съперници. Какви са спомените ви?
– Главоболие, главоболие, главоболие. Винаги българите са били много добри. Имахте Стоичков, Балъков, Костадинов, Лечков, Йорданов… И още много други. Толкова често се падахме в едни квалификации за световно и европейско първенство. България и Швеция – винаги в една група. Беше фантастичен български отбор, който ни караше да играем на максимума си. Знам, че резултатите ни срещу вас бяха добри. Но аз и моите колеги много уважаваме България, защото имаше толкова много качество при вас. Великолепни играчи!
– Помните ли, че вкарахте гол срещу ЦСКА през 1993 година?
– Помня, че беше много труден мач в Лисабон. С Бенфика водихме с 2:1, а това си е опасен резултат. Дойде 90-ата минута и аз стрелях отдалече. Стана красив гол и така спечелихме с 3:1. Знам, че в този момент не направих щастливи феновете на ЦСКА, но направих щастливи тези на Левски.
– Защо Швеция спечели толкова лесно малкия финал на световното в Щатите?
– Когато загубиш полуфинал, огорчението е огромно. Ние паднахме от Бразилия, а България от Италия. До тези мачове играехме на висока скорост и със самочувствие. Но една загуба на полуфинал те кара да губиш концентрация. Но ние с нашия скандинавски манталитет успяхме да се вдигнем и си обещахме, че ще дадем най-доброто срещу България. И да – изиграхме наистина силен мач. Резултатът обаче стана доста по-голям, отколкото беше разликата в класите.
– Кой български футболист най-много харесвате?
– Много са. Аз съм играл срещу много българи. Огромно качество. Помня как се изправих с Бенфика срещу Барселона на „Камп Ноу“ през 1992 година. Разбира се, Стоичков също беше на терена. Треньор ни бе Свен-Йоран Ериксон, много известен специалист, както знаете. Тренирахме цяла седмица как да спрем Стоичков. И след само четири минути той… вкара първия гол. Велик играч и велик посланик на българския футбол по света. Пожелавам му още успехи. Знам, че работи за мексиканска телевизия. Всъщност помня всичките ви играчи от Щатите. И на всички желая успех.
– Как бихте си представили финал на мондиала Швеция – България?
– Бих искал да беше станал. Обстоятелствата бяха трудни. Но финал между Швеция и България щеше да е фантазия. Когато съперници са ти Бразилия и Италия обаче, реално това е невъзможно да се случи. Няма какво повече да кажа.
– Вратарят Томас Равели направи голям мач в малкия финал и попречи на Стоичков да спечели еднолично „Златната обувка“ за голмайстор. Колко силен беше Христо?
– Един от най-добрите в света по това време. Той носеше българския отбор на раменете си. Въпреки че там бяха Костадинов, Балъков, Йорданов, Лечков и всички останали, Стоичков беше от различна планета. Истински звяр на терена. Невероятен. Равели знаеше преди мача, че Стоичков ще иска на всяка цена сам да спечели еднолично „Златната обувка“. Каза ни в съблекалнята: „Няма да му позволя!“ Беше голяма битка между тях. И двамата бяха много важни играчи – единият за Швеция, другият за България.