-
-
Лудогорец или има достатъчно ресурс, за да си прави експерименти в българското първенство, или нещо отборът на Шимунджа зацикля чисто игрово. За европейските мачове темата явно е друга. Паралелните състезания, в които участва българският шампион, вероятно се случват с някаква поредица на странна мотивация за Лига Европа, после демотивация за България и обратното. И това най-вероятно ще се докаже отново в четвъртък срещу Бетис.
Мачът с Ботев Пловдив онзи ден бе поредният, който може да произведе въпросителни относно средствата, които се разходват за селекция, а след това и за заплати на футболистите. Оставяме настрана отмененото попадение на канарчетата, това е дълга и явно неизлечима тема. Идеята е, че при огромни разлики в бюджетите за месечни възнаграждения Лудогорец не превъзхожда категорично тимовете с много по-скромни харчове. Напоследък шампионите бият така да се каже „на мъка“, само в Стара Загора им беше лесно, но за този мач се носят едни други слухове и легенди. Победата над ЦСКА-София в Разград пак бе под знака на съдийски неточности (деликатно казано), а неделикатно казано – червените направиха най-добрия си мач при Саша Илич и създадоха дори повече голови положения, отколкото онзи ден във Враца. Лудогорец падна и от Локомотив в София, направи 1:1 у дома с Арда и изобщо не е това, което трябва да бъде.
Вече загатнахме едната версия. Богаташите не си дават много зор в България, защото пазят сили за Лига Европа, а и тук каквото и да стане, винаги ще се появят подизпълнители, които при зор да ударят по едно рамо. Приятел в нужда се познава, винаги е било така. Само стойността на приятелството вероятно има различни финансови измерения, зависи от случая и от обстоятелствата.
Другата версия, която е по-вероятна, е, че Лудогорец все още не може да намери правилната за тях дългосрочна спортно-техническа стратегия. При един микробус с офанзивни футболисти онзи ден мачът с Ботев бе решен от дефанзивния по визитка полузащитник Пьотровски. Имаш нападатели, хора зад нападателя, крила, офанзивни халфове, от всички по много, от различни краища на света и накрая те вади полската острилка. Между другото засега от последните попълнения, именно Пьотровски води колоната относно бързо приспособил се и паснал като дялан камък. Той вкара и на ЦСКА-София, и на Ботев. А в задачата се пита какво става с милионните бразилски перли, които шумно бяха анонсирани като дълго преследвани бъдещи пелета и които трябваше вече да са придали друг почерк на играта на отбора. Нищо подобно. Единият от тях вкара гол в първия си мач и това бе анализирано едва ли не като осмото чудо на света. А 90 процента от запалянковците в България не могат да посочат кой точно от новите трима се разписа във вратата на Рома. Досега тримата от новата вълна бразилци трябваше да не слизат от заглавията на репортажите за Лудогорец, но такова нещо няма. Онзи ден с Ботев двама от тях разцъкаха малко в стил плажен футбол, играят на чистичко и без спринтове. Темпото на единия бе в стил майка бута количка и изобщо динамиката в техните действия на този етап липсва. Знае ли човек, може новите в един момент да изригнат, но първите впечатления не говорят добре за хората, които са гласували сумите за техните трансфери.
Разбира се, че конкуренцията няма нищо против от това състояние на Лудогорец и неспособността на тима от Разград да надиграва и печели убедително мачовете си с отборите от първата половина на таблицата. Но лошото е, че накрая винаги се оказва така, че скъпото си е скъпо и освен това скъпото не спира да инвестира в тихия фронт, който винаги знае как и кога да се отблагодари за инвестициите.
Желю Станков/ „Тема спорт“
