-
-
Христо Йовов гостува в предаването „Код Спорт“ по RING. Бившият футболист и директор в Левски си остава сред любимците на „синята“ агитка. А прякорът му „Бижутера“ е достатъчно красноречив за уменията му терена от близкото минало. Предлагаме акценти от интервюто с Христо Йовов:
– Как би определил ролята на Станимир Стоилов за излизане на Левски от кризата? Не говоря само за игровата, която доведе до рекорд – столичният клуб да не е печелил титла или купа повече от 12 години.
– Безспорно огромна е ролята на Станимир Стоилов. Може би Левски беше достигнал до момента, в който трябваше да дойде човек, който да представи нещата в клуба действително такива, каквито са. В годините дали с купа, дали с титла все замазвахме очите на хората и се виждаше, че не е както трябва. Добре познавам Станимир Стоилов. Знам, че той е човек на морала и на истината. Аз като вярващ човек смятам, че всеки, който прави нещата такива, каквито са и не се опитва да лъже, винаги има успех.
– Изпълнителният директор на „сините“ Иво Ивков алармира, че Левски все още не е спасен. Кога според теб ще се изчистят дълговете на клуба и вече един от грандовете в родния футбол няма да дължи пари?
– В момента, в който дойде силен спонсор или богат собственик. Макар че чувам различни теории и тези за това как привържениците на Левски могат да издържат клуба и клубът да бъде на народа, но винаги съм твърдял, че за да играеш с големите във футбола, трябват пари. Добрите футболисти струват пари. Ако искаме Левски да живурка, това е един от начините, разбира се, но никога няма да направи нещо голямо.
– Какво виждаш сега в родния футбол? Какво е качеството на първенството?
– Е, нали знаеш, че всички ветерани казват: „Ние едно време какви футболисти бяхме…“ Далеч съм от мисълта, че ние сме били страхотните футболисти и сега тези не са. Ако трябва да говорим като цяло, смятам, че някъде е скъсана нишката. С оглед на това, че повечето отбори имат прекалено много чужденци… Не, че имам нещо против тях, разбира се, но не може една нация, която е правела футболисти или имала таланти през всичките години, да се върнем дори и през 60-те, в един момент българските футболисти да се котират по този начин в Европа и в света. Нещо е грешно. Никъде другаде не го виждаме това, дали в Хърватия, дали в Сърбия, дали в Румъния. Сравнявам горе-долу държави от нашата черга като футбол. Всички те да продължават да вадят таланти и футболисти, а ние да сме спрели, нещо не е както трябва. Тук се обвинява Футболния съюз, обвинява се всеки, но според мен може би клубовете имат най-голяма вина за това нещо. Футболният съюз дотолкова, че можеше да наложи някакви правила, с които да се стимулира участието на младите български футболисти в първенството. Дотам намирам тяхната грешка. Но като цяло футболните клубове или може би собствениците нямат търпение да развият един футболист. Може би всеки, който дава пари ще разсъждава по същия начин. Аз давам парите и искам резултатите днес, а не утре. Като цяло, когато сбъркаш някъде в цялата рецепта, даваш едни пари, резултати няма, но няма и български футболисти. Затова съм казвал винаги, че президентите, които влагат пари във футбола, трябва да стоят по-настрани. Те обикновено го правят шест месеца или една година и след като са провели достатъчно разговори на футболна тема, започват да разбират най-много от всички. Смятам, че тогава вече идва крахът на един клуб.
– Замислял ли си се защо съдиите се стараят да опорочат футбола, доколкото е останал той, със страните си отсъждания? Според теб каква е ролята на ВАР?
– Това е сложно. Не искам да обиждам съдиите, но смятам, че има зависими от тях. Не съм чувал, не съм виждал, спрямо отсъжданията съдя. Може би това е част от проблемите, за които споменах, с президентите. Твърдя, че каквото и да правиш на местно ниво, по какъвто и начин да помагаш на клуба си, дори и незаконно, всичко блясва в Европа. Там няма лъжа, няма измама. Кой съм аз да давам съвет на хора с милиони и милиарди, но колкото по-малко се мешат в тези работи, толкова по-наясно ще бъдат с лицето на своя отбор и на своя клуб.
– Приятелят ти Стилиян Петров е едно от лицата, които се борят за сваляне на сегашния президент на БФС Борислав Михайлов. Ти на чия страна си в тази битка?
– Единственото, което ме притеснява в цялата тази битка е, че се изля прекалено много помия в двете посоки. Това показва, че някак си все едно България не е готова за нормален избор. Трябваше да се стигне може би дори до разговор между двата кандидата. Какво пречи в това нещо? Това е само един пост и една игра. Единият ще спечели, другият ще загуби. Създават се прекалено много фронтове във футболното общество. Пак сме на крайностите – едните са лошите, другите са добрите. А това всъщност какво помага за развитието на българския футбол? Горе-долу се получи едно огледало като в държавата, като политическата обстановка в момента.
– Спечелихте дело с Гошо Гинчев срещу бившия спортен министър Радостин Василев. Ще се върнеш ли в Българския спортен тотализатор?
– Сега нямам представа. Когато се работи във вражеска обстановка е много трудно да прокарваш идеи и да работиш в екип. Това беше част може би от цялата конфигурация на предишното правителство. Г-н Василев или Руди Гела, защото той много ме споменава по различни начини, затова смятам да загубя тук уважението си и културата си към него, ни уволни неправомерно. Цялата история беше просто… Казах му: „Да, разбирам всичко. Нека се направи конкурс, който ще отнеме един месец. Никой от нас няма да се яви на този конкурс, но да стане, както си пише в закона.“ Той беше дошъл на бял кон със сабята в ръка. Каза: „Не, аз ще ви уволня!“ Може би тук си казахме защо да е неправомерно всичко това…
