-
-
Бившият футболист и треньор на Левски Емил Велев говори пред „Тема Спорт“ за кризата, в която изпаднаха сините. Кокала бе част от щаба на Станимир Стоилов в първия му престой в клуба, а след това стана последният наставник, извел тима до титлата – през 2009 година.
Г-н Велев, защо Левски не успя да победи ЦСКА 1948?
– Защото отборът показа доста разконцентрирана игра във всички фази. Още след отпадането от малтийския Хамрун казах, че на Левски ще му е много трудно и може да изпадне в незавидно положение. Тогава отборът получи сериозен игрови стрес, а клубът – финансов. Шокът бе огромен и ставащото за мен бе очаквано.
Но след това отпадане имаше добри мачове – хубава победа над ЦСКА със силна игра…
– Но след този двубой се върви надолу. Тогава ЦСКА не бе в добро състояние, а Левски сякаш още намираше сили да се вдъхновява от срещите с ПАОК. В последните мачове личи, че футболистите са с много слаба психика.
Кои са длъжници на отбора?
– При победи и загуби – всички имат участие. Не можеш да отделиш дадено звено или играч. Но да се върнем на мача с ЦСКА 1948. Не мисля, че Филип Кръстев трябваше да бъде заменен. Той даваше тон за футбол. След смяната му с тъмнокожия Шеху… Не знам къде са видели, че нигериецът може да действа като халф. Вместо да връзва играта, той се спъваше в топката. За мен тази рокада бе грешка. В оставащите 20-ина минути до края Кръстев можеше да измисли двойно подаване, да направи пробив, той бе и човекът, който стреля в гредата. Без него не остана креативен играч. Краев си е разбивач, той е ограничен футболист, който може само да помогне в защита или при статични положения. Бразилците Уелтън и Роналдо вече си ги знаем. Те си играят кой каквото иска – влизат навътре, излизат и все са далеч от гола. Роналдо в една ситуация вместо да насочи топката в далечния ъгъл, той я би все едно играе в махалата, и тя излезе 7-8 метра встрани. Много са компонентите, които не вървят. Не е само едно нещо, за да кажеш, че заради него Левски е в такова състояние. При такава подкрепа от публиката трябва да даваш много повече. На „Герена“ е необходимо да изнесеш съперника, а не да казваш: „Ама те ни ритнаха два-три пъти в началото и спряхме да играем“… Как ще те ритат на „Георги Аспарухов“… Аз ако бях, както се казва, ще им извадя червата.
Има един лаф – „пейката лекува“. За там ли са бразилците?
– Не бих казал, защото не виждам да има дълга скамейка. Ако отидат там, кой ще играе? Още повече след контузията на Стефанов. Попето и Бари са в бокса и Левски няма нападатели. Чудно ми е, толкова ли няма момчета на тази позиция в школата? Да пуснат някого, може да си сграбчи шанса. Ние пускаме Марин Петков, което бе несериозно, още повече че отборът заигра с безкрайни центрирания. При това Елитон и Симеон Петров са като върлини – как Марин да вземе центрирана топка. Цунами само това правеше. Абе, аланколу, на кого центрираш? Трябваше да се играе по земя, през крилата, да се излъже съперникът. А сините не минаха човек. Това трябваше да дойде от треньорското ръководство. Да каже Мъри на почивката: „Спираме да центрираме!“. Единствено можеше да ги излъжем по крилата, с двойни подавания и по-технична игра. На това трябваше да се наблегне, вместо до последно да се центрира. И от това имахме един удар с глава на Цунами, който прати топката най-отгоре на сектор Б.
Докъде може да стигне Левски?
– Трябва да се вземат мерки, защото мачовете идват и си отиват. А сега идва и сгъстена програма – във Варна срещу Черно море и Спартак, сблъсък със Славия, мачове с Лудогорец за първенство и купа. Левски винаги трябва да се бори за титла. Каква Лига на конференциите – видяхте какво направихме тази година, отпаднахме безславно. Направи се нелоша селекция и отборът трябва да има доста по-големи амбиции и да изглежда много по-добре. Ясно е, че за направата на тим се иска време, но всичко трябва да върви успоредно. Необходимо е да се надгражда, а ние виждаме обратното движение. Левски изглежда по-зле и спортно-техническото ръководство трябва да вземе мерки. На пръстите на едната ръка се броят изиграните добри мачове от сините. Мъри все казва, че никой не ни е надиграл, но пък ние не можем да бием никой – това е самата истина.
