-
-
Удоджи или Митко Атанасов Динев (вече). Безспорно една от най-култовите и интересни личности, стъпвали по нашите терени. Всеки български футболен фен харесва нигериеца с български паспорт, а неговата любов е правопропорционална към нашата родина. 36-годишният футболист на Вихрен Сандански даде ексклузивно интервю за „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT, в което говори по много теми.
Митко разкри как е бил наричан в Гърция, как вижда нивото в родния елит след толкова много години, а също така говори за периода си в ЦСКА, чувството да си футболист на 36 години и престоите си в други клубове в безкрайно пъстрата си кариера.
„Аз съм Митко Атанасов Динев. В различните държави се обръщаха различно. В Гърция ми казваха Пантелидис Удоджи. Различно е, но в България… Аз съм българин и се радвам да се завърна в отбора, в който започна професионалната ми кариера. Аз съм българин! Тук започна професионалната ми кариера. Тук съм у дома. Защо да не се върна при баща ми Коко Динев? Върнах се, за да играя и да се забавлявам. Защото така печелиш – когато работата е забавление. Няма значение какво е нивото. Аз обичам да печеля и да пиша история. Аз бях първият от моята държава, който пристигна тук и взе българско име. Викаха ми Митко. Няма значение нивото. За мен футболът си е футбол. Израснал съм с виждането, че отборът, в който играя, е най-големият. Така се чувствам. И Барселона да дойде, за да играе срещу нас, аз защитавам своя отбор. Който бие – това е! И така трябва да бъде“.
„Играх в Англия, в Уелинг Юнайтед. Извикаха ме тук и се върнах да помогна на отбора. Ще правя каквото мога и ще работя. Това е! По-малко мрънкане, повече работа! Така се печели. Мрънкането е за мързеливите. Човек трябва да бачка, да прави история. Преди години Вихрен беше във Втора лига и се изкачихме в Първа – написахме история. Защо да не го повторим? Това зависи от спортното звено. 25-ма футболисти трябва да работят заедно и да си помагат, за да се вдигне нивото. Барселона, Реал Мадрид, Левски – който и да е. За мен е едно и също. За мен мачовете са като тренировките всеки ден. Аз тренирам на 200%. От тренировките се поучаваш. Аз вярвам, но другите… Ако не вярвах, нямаше да направя кариера. Затова за мен няма големи и малки – все едно е. Който и да дойде – Левски, Лудогорец – ще играем мач. Ще се забавляваме и след 90 минути ще видим какъв е резултатът. Документите са ми тук. Готов съм за забавление“.
„За мен няма значение. Вече съм на 36 години, но се чувствам като на 16. Искам да се забавлявам. Искам да помогна на футболистите, които имаме. С качествата си да помогна да играем добре и да успеем. Трябва пак да пишем история. Ние не работим за нас, а за децата. Ако вдигнем отбора до втора или първа лига, ще спечелят децата. Пишем историята и я оставяме за тях. Нека те се забавляват, нека започнат там, където ние спираме. Обичам да печеля, затова живеем. Трябва да правя нещо и да отивам нагоре. Ако имаш деца, трябва да им покажеш как можеш да станеш най-добрият. Затова отидох в ЦСКА и станах шампион. От там вървя нагоре. Така трябва – трябва да израствам“.
„Навсякъде е различно – Норвегия, Гърция, Беларус, Китай… За мен българският футбол не е същият, както преди. Честно казвам, истината си е истина. Нивото е… За мен Лудогорец да стане шампион 10 години… Странно ми е. Все едно няма конкуренция. Преди 10 години тук не се знаеше кой ще стане шампион. Левски и ЦСКА се борят, но имаше Локомотив Пловдив, понякога Славия, Литекс, Нафтекс. Конкуренция имаше, имаше футбол. Децата искат да играят футбол и да растат. Така се стига до силен национален отбор. Има конкуренция и затова малките деца искат да се борят – да станат известни, да станат нещо. Гледат Стоичков, Бербатов, Стилиян. Но сега… Чудно ми е Лудогорец 10 години да е шампион. Нямам против, но искам конкуренция. Не знам. Не съм бил тук и не знам, но нивото не трябва да е такова. Трябва да има конкуренция, така трябва да е по принцип. Нали така?“
„Тогава бях млад и не знаех какво става. Изиграх само един мач. Имаше тогава нещо с ЦСКА, казаха ми да правим нов договор, но аз не исках. От там тръгна всичко, не ме пускаха да играя в началото. След идването на Любо Пенев той започна да ме пуска. Аз не бях направил подготовка, защото нямах договор. Любо ме пускаше да играя и така се стигна и до националния отбор. Но като заминах за Гърция… Бачках, играех там за своята кариера“.
„Станах шампион, взех Суперкупа… За мен ЦСКА си е ЦСКА – исторически отбор, голям отбор за България. В чужбина, ако говориш за български отбор, то това е ЦСКА и Левски. Това е истината, това е футболната история на България. Но си тръгнах от ЦСКА и моята история там приключи. Започна някъде другаде, няма значение къде. Аз съм си българин. Но не съм от футболистите, които защитават този и този. Защитавам този отбор, за който играя. Добре. Познавам половината играчи и нещата са добре. Ще ги забавлявам. Нека те дойдат, пък ние ще играем. Няма значение преди това. Всеки може да говори, но никой не знае какво ще стане. Те са професионалисти, готови са. Знам, че няма да гостуват тук просто така, ами ще подходят сериозно. Купата е различно нещо, не се знае какво ще стане. Който спечели – спечели. Естествено, ще е яко. Ще се забавляваме. Така е“.
„Има бая футболисти, които може да са тайно оръжие… Това са 25-ма футболисти, а не само 1 или 2 имена. Трябва да действаме заедно, защото който играе задружно, играе най-качествено. Трябва да си помагаме и по този начин може да спечелим. Бая, бая! Расте, сменят се нещата. Ние остаряваме, но сме свежи. Когато ставам от леглото, се заслушвам в тялото (издава звуци). Ако дам напред и тялото ми каже “Недей!”, тогава ще спра. Но засега още бягам, така че защо не? Още се забавлявам.
„Нали знаеш – колкото по-стар, толкова по-добре. The older the berry, the sweeter the juice! Най-старото вино е най-добре. Сега съм по-добре, защото мисля много повече. Изиграх толкова мачове, че някои неща ги знам – лесно ми става на терена. Вече имам опит, няма как да се избяга от него. Чувствам се добре и се забавлявам – доколкото е възможно. Естествено, че съм по-добър! Не мисля, че има някой, който ще ме спре. Няма значение от дивизията. Чувствам се добре, по-добре от преди. Няма значение в кое ниво играя – очаквайте от мен всичко“.
„Не очаквам такова нещо. Искам да се забавлявам. Не очаквам трансфер. Има отбори, които ме искат, но аз искам да съм тук. (след това казва “Добре, шеф!” на човек, който го приканва да се качи на автобуса). Те не са очаквали да се върна, но сега трябва да чакат големи неща от мен. Ще има много неща – не само футбол. Искам да покажа много неща за любимата България. България си е част от мен. Обичам държавата, даде ми бая. Никога не бих обърнал гръб на България. Където и да съм по света, аз викам така (тупа се по сърцето и започва да рецитира “Аз съм българче”).“
