-
-
Стилиян Петров, който е част от екипа на Димитър Бербатов написа във Facebook позиция относно 18-ата година „на опороченото и амортизирано ръководство на БФС“.
Публикуваме позицията на Стилиян Петров без редакторска намеса:
Наближава 18-ата година на опороченото и амортизирано ръководство на БФС.
Наближава 18-ата година на истински мъки и падения.
За съжаление, в някаква част и аз съм отговорен за моментото състояние.
Защо и аз ли?
Прекалено много доверие в така наречените наши футболни идоли. Идоли, които се продадоха, омърсиха и коленичиха пред финансовите лични облаги.
Откъде ли да започна? Как ли да определя важните занемарени процеси в българския футбол.
Погубването на българското футболното достойнство. Това, с което ни знаеха навсякъде по света – Христо Стоичков, Димитър Бербатов и много други велики футболни личности, които успяваха да прославят нашата скромна, но футболна страна. Личности, които носеха и представяха истинската футболна гордост във всяка точка по света.
Наследството не е само инфраструктура (тренировачна база).
Инфраструктурата е само един елемент от него. Стадионите трябва да са разработени за съвременен футбол, най-актуални с времето и обмислени наистина добре от гледна точка на устойчивост, уют и дълголетие.
Когато отново успеем да окажем влияние върху хората и начина, по който те възприемат футбола, това ще промени начина, по който искат да участват и да инвестират във футбола в България. Вероятно по-младото поколение отново ще иска да се занимава с играта футбол от много ранна възраст, с още по-голяма страст и непримиримост. Това е част от наследството, което всеки един ръководител трябва да остави, подтикне и затвърди. Хората ще трябва отново да почувстват връзката с футбола. Това ще запали нещо огромно – може би повече хора ще искат да започнат работа във футбола и да развиват любимата ни игра с чест, гордост и прозрачност. Работа с честни, независими и безпристрастни ръководители. Част от наследството е свързано и с феновете по света. Там, където вратите на българския футбол са отдавна затворени.
Хвърлянето на всички тези млади момчета „вабанк“ е портрет на това как българският футбол е изпуснал да създаде прехода на поколения. Сплав на опитни и млади за едно по-добро бъдеще в А националния отбор. Като развитие и резултати.
„Интерес на този, интерес на онзи“ ни е поставило в една дълбока футболна кома!
Да завършим. Срамни, дълги и изтощителни години за българския футбол. За съжаление, БФС имаше грижата да се бори за нуждите, развитието и надграждането на цялата футболна екосистема, а не за издръжката на скъсани и загубили насока в живота индивиди!
Както се казва – изгради успех от неуспехите на други
Млади лъвове, бъдете силни и знайте: Борбата е към своя край и отново ще се гордеем с вас!
Българи, юнаци!
