-
-
Капитанът на Черно море Васил Панайотов гостува в предаването „Код Спорт“ по RING. Халфът носи екипа на „моряците“ вече четири години и в този период стигна дори до националния отбор. Част е от прочутата благоевградска школа, която е открила много таланти за родния футбол. След това Панайотов преминава в юношеските формации на Левски, а впоследствие треньорите му дават шанс и в мъжкия отбор на „сините“. Зад граница е играл в първенствата на Кипър и Полша.
– Васко, какво научи от треньора Илиан Илиев?
– Това е най-големият ми плюс от идването в Черно море. Не го крия и всеки път го споделям. Научих прекалено много и съм щастлив, че работя с треньор като Илиан Илиев. Всеки ден можеш да научиш нещо, всеки ден можеш да бъдеш критикуван и тази критика на другия ден да е позитивна за теб. Дай Боже, да работим още дълго време с Илиан Илиев, защото когато работиш с добър треньор и добър футболист, какъвто е бил той, самият ти израстваш и искаш повече и повече.
– Къде е мястото на Черно море в шампионата? Каква цел сте си поставили треньорското ръководство, ти като капитан и момчетата от отбора?
– Моето мнение е, че отбор като Черно море заслужава да е в предните позиции. Лично аз мисля, че може и да се преборим за Топ 4. Не тази година, може би всяка година трябва това да е целта на Черно море, защото и футболистите вътре си го говорим. Имаме амбиция, имаме ръководство, което е зад нас и ни поставя условия, в които ние просто трябва да показваме добър футбол. Като знаем и кой е треньорът ни – той иска максимумът във всеки един мач. Според мен просто трябва да влезем в обувките на треньора и неговата амбиция. И всеки сам да разбере, че този отбор има сили да е по-напред и да се борим с по-големите отбори.
– Знам, че футболистите избягвате да коментирате съдийството, което може би е правилно, но все пак чувствахте ли се ощетени в някои срещи?
– Наистина не е приятно да коментираме съдиите, защото все пак и те са хора, и те грешат. Със сигурност сме ощетени в много ситуации. Не говоря само за тази година, а и в годините назад доста сме били ощетявани. В съблекалнята си коментираме, че и те са хора и трябва да им даваме картбланш, но като видим, че има някоя тенденция, се замисляш защо, как, какво трябва да се промени. Все пак ние излизаме и играем за нашето достойнство, за достойнството на клуба и в един момент, ако усетиш, че някой на твой гръб се подиграва, е доста тежко.
– Наказанията, които предприе БФС ще доведат ли до по-безпристрастно съдийство?
– Надявам се, защото може би другите им колеги ще се стреснат и ще кажат: „Абе, аз трябва да свиря това, което виждам.“ Защото все пак това е тяхната професия и те трябва да са чисти пред себе си. Така че едно наказание може и да повлияе положително.
– В миналия ни разговор посочи, че Левски не е затворена страница за теб. Сега какво мислиш по този въпрос четири години по-късно?
– Интересен въпрос. Аз съм на етап в кариерата, в който искам да съм нужен и ценен на отбора, в който съм. Също така да усещам уважението към мен, а тук то е огромно. Това ме кара всеки ден да тренирам на макс и да се развивам. Не мисля, че съм стар и все пак се боря, ако имам една възможност да изляза в чужбина, дори и за малко, отново да усетя това чувство да играя извън България.
– Без съмнение спортно събитие номер 1 за годината е световното първенство по футбол в Катар. Българският национален отбор отново е аут от голям форум. Защо според теб не можем да се класираме нито за еврофинали, нито за шампионат на планетата?
– Мисля, че грешката е във всеки един – от треньор през футболист до ръководител. За съжаление, това е загуба за българския народ, защото мисля, че всеки един българин иска да седне пред телевизора и да гледа България на голям форум. Това е една тръпка, това запалва и по-малките да почнат да тренират и да играят футбол. Докато не се намери проблемът какъв е, ще страдаме. За жалост, вече много дълго време не сме били на такъв форум. Надявам се занапред да променим нещата и България да е на голямо първенство.
