-
-
Всички телевизионни кули у нас, изградени с парите на народа и с предназначение- в обществена полза, не са притежание вече на държавата /историята на Националната предавателна мрежа можете да прочете най- долу/. Приходите от телевизионно, радио и интернет разпространение, както и за вход в кулите и панорамен ресторант /където има/, не влизат вече в държавната хазна, а в частна. Нищо, че става въпрос за стратегически обекти, касаещи даже националната сигурност. Дори МВР и военните ако искат да разположат РЛС или апаратура за сателитни услуги, трябва да си плащат наравно с останалите наематели. За ефективен мониторинг на електромагнитните полета пък е сложно да се говори и пише. Написаното дотук, незнайно защо се премълчава през годините!?
Кой е господарят?
Това е Спас Русев и известния телеком който оглави след мистериозна покупко- продажба. Не е за подценяване и силният човек на ВТБ в България Милен Велчев. Не е тайна, че руската банка е кредитор и миноритарен партньор на мажоритарния акционер- известно люксембургско дружество. Телекомуникационната компания е шапката на приватизираната от държавата БТК, а телевизионните кули /много от които са символи в съответната географска точка/ са активи на БТК. Държавата не разполага дори вече с т. нар. златна акция. Такава е реалността за хубаво или лошо.
В Русе се хвалят, че имат най- високата кула на Балканите /204 метра/, но реално тя вече не е на хората. Същото се отнася и за втората по- височина „Копитото“ над столицата /186 метра/. Третата по височина, но може би първа като най- разпознаваем и ключов туристически символ в България и Родопите е „Снежанка“. Изграждането на 156 метровата кула започва през 1973 г., по проект на един от известните конструктори инж. Иван Янтахов, а пет години по- късно е построена и въведена в експлоатация. Съоръжението е с цилиндрична форма и с два пръстена. В горният (на височина 93 м) е разположена панорамна тераса и заведение, от които се разкрива 360- градусова панорамна гледка. В долният пръстен се помещава техническото оборудване, осигуряващо преноса на всевъзможен сигнал в района на Родопа планина.
По изчисления от времето когато банкера Цветан Василев е притежавал БТК , приходите от „Снежанка“ само за месец били около 350 000 лева. Ефирните телевизии си плащат наем, радиата, мобилните оператори и по- малки интернет фирми също. Ресторанта се предоставя пак срещу солидно заплащане на смолянска фирма. Човек за да се наслади на невероятната гледка от птичи поглед, трябва да приготви 5 лева. Чак когато плати, тогава бива качван на асансьора и то с придружител.
„Спас Русев само от Снежанка може да си позволи не просто Делио Роси за футболния клуб, ами и треньори от калибъра на Висенте дел Боске, нищо, че испанецът обяви, че няма да се оттегля от треньорството вече. Годишната му заплата в испанския национален отбор беше толкова, колкото вади Снежанка горе- долу за година“, каза служител в кулата, пожелал да запази анонимност.
Той и колегите му припомнят, че един от най-големите търговски спорове у нас – този за собствеността на Българската телекомуникационна компания, приключи. След като на 11 април, след решение на Софийския градски съд, Спас Русев официално влезе в управата на телекома, а след това Апелативния съд-София е позволил вписването му и в компанията- майка. Освен Русев за управител на телекома, назначен е и синът му Евгени. Още от януари 2015 г. пък като такъв се подвизава и Милен Велчев – финансовия министър от кабинета „Сакскобургготски“. Има и още едно ново попълнение в управата на въпросното дружество – Джеймс Боди. Това е един от директорите на люксембургското дружество, което е едноличен собственик на телекомуникационната компания и първото чуждестранно дружество по веригата на собствеността на БТК. На практика след лондонския търг, на който в края на 2015-а руската ВТБ продаде заради просрочен дълг телекома на воден от Спас Русев консорциум, в който участва и самата тя, битката за овладяването на компанията се пренесе на територията на Търговския регистър.
Канонадата от заявления за вписването на новите началници започна след август 2016-а, когато Русев и партньорите му се похвалиха, че са финализирали сделката за 330 млн. евро. Опитите за вписванията на новите управители в Търговския регистър обаче досега винаги биваха блокирани с жалби на Дмитрий Косарев и фирмата му Empreno Ventures, претендираща, че притежава над 76% от мобилния оператор. Сезирани по казуса са водещи съдилища в Европа.
Ето и обещаната информация за Националната предавателна мрежа, която в по- голямата си част вече е в частни ръце. Информацията е напълно официална и обществено достъпна:
С развитието на радиото и създаването на телевизия в България, в края на 50-те години на XX век, възниква необходимост от изграждане на национална предавателна мрежа. Първият обект от тази мрежа е откритата през 1959 година телевизионната кула в Борисовата градинав София. Заедно с радиорелейната станция на Сахат тепе в Пловдив, тези сгради се вписват в типичната за времето си Сталинска архитектурна стилистика. Изградените през шестдесетте години основни предавателни съоръжения – на връх Ботев, връх Сръмни рид край Кърджали, връх Гьоз тепе над Слънчев бряг, връх Виден край Кюстендил, връх Зелена глава край прохода Петрохан имат формата на конусообразен пилон и изпълняват ролята на антенни носачи. Други кули то този тип, построени на по-късен етап, са Карандила над Сливен, връх Орелек – Гоце Делчев и връх Шейновец над Свиленград. През 1978 година е построена емблематичната за курортен комплекс Пампорово телевизионна кула на връх Снежанка. Тове е първото съоръжение от този тип в България, носещо характера не само на технологичен, но и на социален архитектурен обект. В нея са разположени както технически, така и административни помещения, сладкарница и площадка за визуално наблюдение.
В края на 70-те са построени още телевизионните кули в Добрич, Разград, Силистра и Тутракан. През 1985 година е завършен комплекса КРТЦ Витоша, известен повече като телевизионната кула Копитото, а през 1986 и най-високата в България телевизионна кула в Русе. През 1993 г. е построена и телевизионната станция в град Бургас. С характерната си форма, тези обекти са неизменна част от силуета, и се превръщат в един символите на града. В административно отношение, телевизионните кули се стопанистват от създаденото през 1963 г. държавно предприятие „Радио и телевизия” към Министерството на съобщенията. То има за задача поддържането на всички радио- и телевизионни обекти в страната, както и развитието на покритието на страната с радио- и телевизионни програми, а също и това на радиорелейната мрежа. Като част от националната предавателна мрежа са изградени радиорелейни и телевизионни станции край всеки по-голям град, както и голяма мрежа от телевизионни ретранслатори в малките населени места. Днес тази мрежа се състои от около 700 ретранслаторни станции. Централата на предприятието за радио- и телевизионни станции се намира в телевизионната кула на бул. Пейо Яворов 2 в София.
В края на осемдесетте години Стопански комбинат „Радио и телевизия“ е преобразуван в Национално управление „Радио-телевизионни станции“ (НУ РТС). През 1992 г. управлението става част от структурата на новообразуваното държавно предприятие Българска телекомуникационна компания (БТК). През 2004 г. при управлението на НДСВ и ДПС, компанията БТК е приватизирана, след 2009 г. действа под търговската марка Виваком. През 2010 г. е основана формата „НУРТС България“ ЕАД, БТК продава дяловете си в тази компания. През 2013 г. поделението за сателитни комуникации на НУРТС се отделя в „Планасат“ АД. През 2015 г. БТК отново е собственик на НУРТС, включително поделенията за Цифрова ефирна телевизия, Ефирно радио излъчване, Сателитни услуги и Колокация. Виваком смени няколко собственика през годините, но БТК си остава винаги под неговото крило.
Източник: Uniconbg.com
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
