-
-
Левски най-после се върна в шамарите и по ирония на съдбата може да се отблъсне от стената, когато малко се очаква. Сините са в незапомнена серия, която стартира преди месец и половина със загуба от Славия, и на този етап завършва с нова загуба от Славия. Между двете поражения от белите тимът на Станимир Стоилов игра със съперници от категорията на непретенциозните, със забележката, че през това първенство ЦСКА 1948 се намърда по-високо в класирането.
В тази серия Левски вървеше и така, и иначе, но никой не може да потвърди, че в отбора са се случили необясними трудности, от които няма излизане. Както твърдят от „Герена“ – нас досега никой не ни е навирал в миша дупка, нито пък ни е надигравал. А последният път, когато сините категорично и безусловно надиграха съперник за първенство, е от така наречената голяма черга – тимът победи ЦСКА-София, без да даде и половин шанс на червените да отбележат във вратата на Андреев.
Станимир Стоилов се надява, че днес в Разград ще продължи тенденцията неговите футболисти да се надиграват успешно, както го правят цяло лято и есента, но категорията на съперника в крайна сметка да повлияе положително на сините и като резултат. Последният мач под знака на Суперкупата трябва да е пример и отправна точка за играта, която се очаква да покаже Левски. Вероятно такива моменти са причина в отбора да не настъпи отчаяние. Едно е да се опитваш да достигнеш някаква цел, без да знаеш дали е по силите ти, друго е да я търсиш за пореден път. Когато знаеш, че не можеш, е лесно. Махаш с ръка, заравяш си главата в пясъка и чакаш справедливо да те посочат с пръст и да ти прочетат присъдата, която очакваш. А съвсем друго е, когато си показвал и на себе си, и на останалия свят, че можеш, но в момента не си в състояние да демонстрираш способностите си отново.
Управлението на спортна криза е подценяван детайл в развитието на един отбор и често някой, който е изпаднал в положението на Левски, намирайки се на прага на отчаянието, взема неадекватни решения. Серията от грешки, съчетана с поредица от психологически сривове, това понякога води до истински катаклизми, а примерите в световен мащаб са не един и два. При сините краят на кризата може да бъде сложен при завръщането в шамарите. Големите майстори умеят да напомнят за класата си и да ни я покажат, когато са определяни като аутсайдери и когато вече са отписани тотално. При Левски ситуацията е деликатна, психологическият момент обаче е много добър, защото всеки футболист ще трябва да докаже дали на него може да се разчита и след Нова година, когато се очаква постепенно клубът да прибавя попълнения от друг финансов калибър. Ясно е, че нивото на покупките няма да е като на Лудогорец, защото Стоилов знае къде са границите на разумното и нерентабилното. А футболистите му именно в Разград трябва да го убедят, че стават за сериозни неща, и да си върнат доверието на треньора, което малко или много е леко поразклатено и това се отнася за играчите от всички линии.
Последният шампионатен мач за годината вероятно ще отприщи много крайни оценки, поуки, анализи. В Лудогорец цяла зима няма да ги хване сън, ако не са на първо място в класирането, а в Разград не обичат да са втори, макар и временно. И обикновено като стъпят на върха, си остават там до следващата кампания. При Левски пък, ако серията продължи, няма да е ясно дали този отбор вече е към края на песента си и е необходим качествен сериозен ремонт, който може да стане само с много пари.
Желю Станков/ „Тема спорт“
