След изиграването на всички осминафинали в турнира за Купата на България може да откроим няколко силни обобщаващи тенденции. На първо място на очи се набива фактът, че този сезон битката за втория по значимост вътрешен трофей е като огледален образ на тази в първенството. Отклоненията са незначителни. Все пак Левски и Локо Пд са единствените тимове от Топ 8 на есенното класиране на Първа лига, които отпаднаха преди четвъртфиналите.
Картината трудно може да бъде обяснена по еднозначен и категоричен начин. Най-вероятната причина за това обаче е зимният за нашите географски ширини мондиал, на който се наслаждаваме в момента. Той промени сериозно календара и в крайна сметка се оказа, че елитните ни отбори имат достатъчно време да се подготвят за отделните битки от първенството и да контролират подготовката си. Това се отнася дори за тези, които имаше да изиграят отложени мачове. Те получиха от БФС достатъчно време, за да подредят приоритетите си. Не стана както им се искаше на Левски, но те имаха голям шанс. Играха по-добре от Лудогорец в Разград, а пропускът на Кордоба от дузпа е в графата с непредвидимости, които винаги са правили футбола наистина магична игра.
От позицията на носител на трофея за „сините“ и техните фенове това е тежък удар, но не и толкова неочакван. Все пак спадът в резултатите дойде още след дербито с ЦСКА-София и дългата поредица без победа над професионален съперник очевидно ще бъде спирана чак през пролетта. Локо Пд също може да съжалява за пропуснатия шанс, който имаше, след като поведе във Варна, но Черно море на „Тича“ винаги е бил труден за побеждаване.
Компанията, която продължава напред, заслужава да бъде отличена и със сигурност ще ни гарантира сериозно шоу през пролетта. Жребият на 12 декември може да осигури много зрелищни дербита за феновете, но и да оформи по-ясно контурите на картата, която мнозина се опитват да следват, за да стигнат до участие в евротурнирите по наглед по-лесния начин. Все пак мястото на Левски и Локо Пд в Топ 8 за Купата заеха Арда (9-и в есенното класиране) и Спартак Варна, а не сензации от Втора или Трета лига.
„Соколите“ със сигурност ще се концентрират върху битката за оцеляване в елита, но Димитър Димитров, Георги Чиликов и Тодор Киселичков вече променят клуба и отбора така, че да гарантират истински скок в класата и представянето. А последните двубои на тима през есента вече ни дадоха повод да прогнозираме, че Спартак ще върви само нагоре в класирането. В условното класиране в този турнир за последните 10 сезона присъстват клубове като Струмска слава, Созопол и Ботев Гълъбово. Този път екзотиката приключи на осминафиналите и вероятно и на практика изненади не бяха допуснати.
Интересно е да видим как Лудогорец ще издържи в опита да показва високо ниво след Нова година, както в първите големи предизвикателства срещу Андерлехт в Лига на Конференциите още през февруари, така и при изпитанията на домашната сцена след това. Ясно е, че титлата е приоритет, но след успеха над Левски онзи ден „орлите“ до последно ще са големият фаворит и за втория трофей. В подреждането от последните 10 години Лудогорец е трети, но ако броим и първия им триумф през 2012 година, когато на финала надвиха Локо Пд с 2:1, те реално са номер едно и за Купата, откакто влязоха в елита.
В момента ЦСКА-София събира най-много точки, а „червените“ фенове имат право да си дадат и допълнителна бонификация за това, че са единственият клуб, който е вдигал трофея, докато се е състезавал във „В“ група.
Саша Илич и футболистите му със сигурност ще предпочетат да запазят мястото си на върха в класирането за първенство, но нов триумф за Купата е минималната утеха, към която отборът трябва да се стреми. Иначе връзката с феновете няма да бъде лесно възстановена до нивата от най-славните години на клуба.
Определено обаче има и други, които могат да продължат да пишат история, макар сега да не ги слагат като най-силни величини в уравнението. В компанията на четвъртфиналистите е Славия на Златомир Загорчич. Сърбинът успява като с магическа пръчка да държи „белите“ в каймака на родния футбол, макар бюджетът да не е особено конкурентен, а базата вече амортизирана. Традииците също дават солиден аргумент на Госпожата.
ЦСКА 1948 пък може да надцака всеки противник и определено изглежда готов да подобри най-силното си класиране в тази надпревара. Време е поне за полуфинал след четвъртфиналите в предишните два сезона. От зимната селекция и подготовката пък зависи лицето, което Черно море ще ни покаже, но със сигурност отборът на Илиан Илиев ще си остане труден за надвивано. Както и Арда, макар драмата с дузпи срещу Марица да кара букмейкърите да предлагат по-високи ставки за достигане до финала от хората на Александър Тунчев.
Ясно е едно, няма да има нов дубъл на трофея за Левски. За последно „сините“ успяха да вдигнат две купи поред точно преди 20 години – през 2002 и 2003 г. След това до такъв успех достигна и Литекс, който все още е в Топ 10 по представяне в турнира за последите 10 сезона. „Оранжевите“ от Ловеч взеха трофея през 2008 и 2009 година и оформят тройката от клубове, които са стигали до това постижение през този век, заедно с Локомотив Пловдив. И трите отбора обаче остават в сянката на автентичния ЦСКА, който единствен от 1981 година насам, откакто вторият по значимост турнир у нас се казва Купа на България, има победи в три поредни сезона (1987, 1988 и 1989 г.)
Людмил Христов/ „Мач Телеграф“