-
-
Когато на 11 април Александър Томаш пое Локо Пд, бе ясно, че за смърфовете започва нова ера. На „Лаута“ бе сложен край на системата 3-5-2, която донесе две купи и една Суперкупа, но робувайки на резултата, убиваше красотата и атракцията. Философията на Акрапович, последвана и от Тунчев, бе изчерпана и трябваше да даде поле за доминиращия футбол. „Пасът на сигурно“ отстъпи място на импровизацията.
Преди сезон „от влака“ слязоха основни играчи като Умарбаев, Салинас и Гомис. Времето за селекция притискаше смърфовете, но с оглед на поставените финансови рамки в Локо се справиха повече от добре. Те видимо не допуснаха грешка на пазара и дори могат да се похвалят с няколко трансферни удара. Хоркаш, Зебли, Матеус и Дион.
Смърфовете започнаха ударно сезона и след първите 11 мача регистрираха един от най-силните стартове в историята си, като изоставаха единствено от разписанието, наложено в шампионската 2004 година.
Въпреки скромната резервна скамейка, черно-белите постепенно набираха скорост и бе видно, че играчите все по-добре разбират и вярват в идеите на Томаш. Показателна е метаморфозата на Митко Илиев, който се лиши от блясъка си, но подчини действията си на отбора, а Карагарен изигра едни от най-силните мачове в кариерата си.
Разбира се, бяха допуснати и неизбежните грешки на растежа, но големият успех и истинското признание за прогреса на пловдивчани, независимо от резултатите, бе, че те отнеха топката на Лудогорец, накараха Левски да се притеснява на „Герена“, а ЦСКА-София изпадна в тотална защита на „Лаута“…
Знакови ще останат победите над Славия и Черно море, в които се видя в най-пълна степен какво може Локо. Агресивен, високо изнесен отбор, който не дава шанс на съперника при играта за втора топка и показва добра реакция при загуба на кълбото… За постигане на постоянство в тези аспекти са нужни много работа, концентрация и класа. В някои мачове заложеното в плана не се получаваше и Локо стана жертва на собствения си идеализъм. В някои мачове тимът бе прекалено хазартен, в други пък действаше пo-сигурно, имаше криволичения. Но възходът бе налице.
И това го показва класирането – черно-белите зимуват само на 3 точки от третия ЦСКА 1948. И можеха и да са пред този съперник в класирането, ако не бяха загубили от него на „Лаута“. Тоест прогресът спрямо есента на 2021-ва бе голям.
През миналата кампания смърфовете дишаха прахта на градския съперник Ботев. Но сега с доста по-малък бюджет са на 14 точки пред него. И на всичкото отгоре спечелиха Битката за Пловдив с централни защитници, чиято обща възраст бе под 40 години. Локо е актуалният господар под тепетата, а доминацията не е само на терена.
Смърфовете изнесоха на съгражданите си урок по футболен мениджмънт. С правилна работа, стегната организация, ясно разпределени функции и точен подбор на изпълнителите на всички нива черно-белите показаха нагледно как клубът може реално, а не само на обещания да върви напред. И затова черно-белите ще посрещнат Коледа на коловоз, който води към Европа. А с прибавяне на малко класа през зимата, то Новия Локомотив може да тръгне на пътешествие из Стария континент.
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
