-
-
Григор Саруханян е на път да сбъдне своята мечта след 10 години в затвора и дългия път към завръщането в професионалния бокс. Той ще се бие за славянската титла на Световния боксов съвет в суперсредна категория срещу черногореца Алмир Скрияеля. Мачът е в зала „Универсиада“ на 17 декември и е част от галавечерта Night of the titles. Пред youtube канала „Спортната джунгла“ и „България Днес“ Саруханян сподели какви са амбициите му при победа.
– Григоре, след броени дни ви предстои най-важният мач във вашата кариера за Славянския пояс. Какво знаете за вашия съперник?
– Той е боксьор от Черна гора с 15 победи и 3 загуби. Наблюдавам го вече от два месеца – играта му, победите му. На 33 години е. По-млад е от мен. Доста закани има от негова страна към мен. Не се старае толкова да тренира, а повече на разговори вървят нещата. Досега само веднъж съм отправил предизвикателство към него, и то след негово. Не съм започнал първи. Готвя се усилено за тази сериозна среща. Всеки шампион мечтае да стигне на до крайната цел – да се бие за титла. Радвам се, че имам този шанс. И то в България, пред моята публика. Сигурен съм, че на 17 декември в залата ще има голяма подкрепа. Готов съм не на 100, а на 1000%.
– Вашият съперник каза, че ще си тръгне с титлата. Как бихте му отговорили?
– Той много говори. Нека да дойде на ринга да покаже наистина, че притежава силата да ме победи и да вземе титлата. Като гледам, той мисли, че много лесно ще ме победи. Аз съм опасен противник. Имам техника и бързина. Не знам какво оръжие каза, че има той. Аз ще покажа моите на ринга. По-висок е от мен, така че със сигурност ще търси дистанция. Моята игра е да се стремя към близък бой, нокаут. Бързината е в краката ми. Ще дам всичко от себе си този мач да свърши колкото може по-бързо. Да не е 10 рунда. Да зарадвам феновете, защото те чакат нокаут от мен.
– В България изключително рядко имаме боксови сблъсъци за международни титли. Как се стигна до този мач?
– Както всички знаят, 10 години бях в затвора. Излязох и отново вярвах в себе си, че съм най-добрият боксьор. Мечтите, които съм имал, не трябва да ги загърбвам. Гледам напред и се боря. Направих вече 15 победи. Така че чакам точно този ден с битка за титлата. В аматьорския бокс очаквах да стигна до олимпиадата. За съжаление, не можах. Сега е моментът. Достигнах до това да се бия за титла в България. Голям успех е за мен. След 10 години да се завърна и да докажа на всички, че всъщност съм истински шампион. На 17 декември ще дам всичко от себе си този пояс да седи на моето рамо.
– Вашето завръщане след престоя в затвора не се получи много добре. На голяма галавечер в „Арена Армеец“ бяхте нокаутиран. Колко по-различен сте сега от онзи момент?
– Всеки се учи от грешките си. Загубих и осъзнах какво не съм направил правилно, за да загубя. Получих ляв ъперкът, но това нещо в никакъв случай не ме прави по-слаб. Всяка трудност ме прави по-силен. Оттогава нямам загуба. Надявам се 2022 година да я изпратя с щастие.
– Имахте възможност да направите по-дълъг целенасочен лагер за този мач на Белмекен. Какво ви дава той?
– Преди един месец бяхме в базата на Белмекен. Изкарахме 22 дни с моя треньор. Там подготовката беше насочена към кондицията ми. Всичко мина успешно без контузии. Предстои ми 10-рундов мач с корав противник. Трябва да се подготвя на 100%. След 25 дни трудни тренировки на Белмекен съм сигурен, че съм направил и въздух. Така че съм готов.
– Как се чувствате в сравнение с предишни мачове?
– Досега никога не съм играл на 76 кг. Доста килограми свалях. Чувствам се добре. Моят треньор Веселин Пашалиев винаги ми е казвал, че моите килограми са точно тези. Откакто свалихме на 76, се чувствам много по-добре – по-бърз и мощен.
– Тази година имахте още един мач за титла в Германия, който загубихте. Какво не се получи там?
– Не мога да се оправдавам – загубих. Пробвах се. Всичките ми срещи преди това бяха 6-рундови. Тогава скочихме директно на 12. Както всички видяха, от 1-вия до 12-ия рунд играх наистина на високо ниво. За съжаление, не успях и загубих. Какво не ми достигна? Имах аркада със седем шева. Заради нея не се хвърлих повече да рискувам. Когато минах доктор, видяха, че имам аркада. Искаха да спрат мача и изобщо да не играем. Аз казах, че е стара и не е проблем. В края на втория рунд той ме удари с глава и аркадата отново се отвори. Но не тази, а друга. Така играх с две. Нонстоп се притеснявах, че съдията може да спре мача. Грешката ми беше, че в 11-ия и 12-ия рунд не се хвърлих. Тогава да дам всичко от себе си или да го нокаутирам, или да ми спрат мача заради аркадата. Само за това съжалявам. В договора имаше подписано, че ще има реванш, ако завърши мачът по точки. Ние пуснахме искане за реванш. Германците отказаха.
– Какво се случва с вашите задочни съперници Спас Генов и Боби Бокса?
– Аз показах на какво ниво съм. Те не са на него. Между мен и Спас и мен и Боби не може да има среща. Аз гоня други амбиции. Искам да стигна до световни титли. Тези хора 10 години бяха на свобода и не успяха да постигнат нищо. Аз се завърнах и постигнах много. Сигурен съм, че ще постигна още повече. С тези хора нямам никакъв интерес да играя. Примерно да се срещна с Боби Бокса. Какво може да го правим? Само мога да го утрепя от бой на ринга. Какво печеля аз? Нищо. Със Спас Генов като играя какво мога да спечеля? От три години не е участвал в нито един турнир?! Нищо не мога да спечеля от тях. Обаче те, като играят с мен, ще постигнат много. Първо, уважение, второ, ще се вдига доста шум и ще се интересуват от тях. Има българи, които не ги познават тия хора. Те имат голяма полза да направят такива интриги. Да пускат предизвикателство по интернет да ме викнат и да се бият с мен. Като са големи мъже, скочиха ми и искаха да се бият, макар аз да нямах никакъв интерес да играя с тях. Какво стана? Те дадоха на задна. Единият се контузи. Другият вече няма фенове, няма кой да го подкрепя и не иска да играе. Така че изобщо не ги броя, че са живи тези хора. Гледам си моя път. Да се кача на върховете. Първата стълбичка е на 17 декември. Да взема тази титла и след това вече ще играя за европейска или световна през 2023-а.
– Това са много сериозни амбиции. Мислите ли, че са реално осъществими?
– Разбира се! Заради това правя тази крачка. Да покажа, че съм класен боксьор. Да взема тази титла. Тя ще ми позволи да играя за световна или европейска. Обещано е, че ако взема тази титла, 2023 година ще се бия за една от двете. Отново в България.
– В ранглистата на българските професионални боксьори вече сте на второ място след Кубрат Пулев. Докъде стигат амбициите ви?
– Това са много лишения и труд, откакто се завърнах. Когато започнах да играя професионален бокс, бях на 1400-о място. След няколко победи се изкачих на 600-ото. Много успехи направих и се борих да се изкача максимално нагоре. Дотук две години нонстоп бях на 130-160-о място. Сега съм много щастлив, че съм на 95-а позиция. Ще направя всичко, за да вляза в Топ 10 на моята категория.
