-
-
347 попадения паднаха в Първа лига от началото на сезона. Само 81 (около 20 процента) от тях са дело на типични централни нападатели. Цифрите сами говорят за себе си, а и този случай направо крещят. Родният елит не може да се похвали с изявени голмайстори от типа на Гарра Дембеле. Дори и компромисно не може да кажем, че има таран, който е на половина като французина. Истината е, че към днешна дата Първа лига първи по следите на световните тенденции във футбола, а те са крилата да заличават звездния статут на типичния централен нападател.
В общи линии най-добрите футболисти на тимовете в Първа лига са флангови нападатели. Всъщност стратегиите в атака са променлива константна за почти всички отбори в елита, което до гоят степен прави и самите тимове по-гъвкави. Проблемът е, че често опитите за тактическа и стратегическа промяна в атаката са продиктувани не от атрактивни треньорски решения, а се базират на кадрите, които в повечето тимове са кът. Или иначе казано – нямаш централен нападател, той е контузен или наказан, а това те кара да играеш с фалшива деветка. В Първа лига често тази фалшива деветка се оказва фалшива по особен начин…
Много интересна и същевременно изключително ясна е ситуацията в Левски. Оказа се, че Билал Бари, който водеше атаката на тима миналия сезон и в никакъв случай не се смяташе за незаменима част от тима, се превърна във фантастичен футболист, докато лекува тежка травма. Именно отсъствието па мароканеца доказа, че атаката може да стреля с халосни, ако няма централен нападател. Точно така мина есента на „сините“, които бяха незавършен отбор. Левски играеше силно в нападение, създаваше много положения, красиви атаки и куп голови положения, но победите изчезнаха. Именно Мъри Стоилов и компания показаха, че без истински нападател нещата не вървят. Нека крилата да са звездите, но без таран усилията им често отиват на вятъра./ „Мач Телеграф“
