-
-
8 години по-късно Лудогорец отново е в ролята на подгласник по време на зимната пауза в родното първенство. Разградчани останаха на второ място в класирането, на точка зад лидера ЦСКА-София. За последно такъв бе сценарият през сезон 2014/15, когато орлите посрещнаха Нова година на 3 пункта зад автентичния ЦСКА.
Подреждането красноречиво говори, че тимът на Анте Шимунджа не постигна целта, зададена от ръководството. А това е, защото мачовете от родното първенство сякаш бяха считани за голяма досада от отбор, тръгнал да покорява европейски върхове. Е, висините на континенталната сцена не бяха достигнати, а на всичкото отгоре се наложи в дадени моменти орлите да бъдат здраво побутвани от реферите, за да не допуснат пропадане у нас. Затова и не бе никаква изненада, че имаше доста отбори, изпищели след мачове с тима от Разград и поискали от БФС и Съдийската комисия разяснение за това „що е то реферски правилник и спазва ли се у нас“.
Целите пред Лудогорец не се променят. След слабото представяне в последните няколко еврокампании, ръководството на клуба отново проветри сериозно съблекалнята. Тоест, бе продължена тенденцията от началото на 2022 година за сериозна подмяна на кръвта на състава. Този процес върви вече няколко сезона, но изглежда, че още не е завършен. И предстои нова работа по него. Тимът бе напуснат от играчи, започнали да остават в периферията, като Шакил Пинас, Жосуе Са и Ихинио Марин. Освободен бе и пореден емблематичен ветеран – Вандерсон. В опит да бъде направен по-рязък завой, както и за получаването на свежи средства, бяха продадени двама от лидерите – Алекс Сантана и Пиерос Сотириу. Бразилският халф премина в Атлетико Паранаензе, а кипърският таран – в японския Санфрече Хирошима. По традиция средства за нови не бяха жалени. Така в състава пристигнаха десният бек Аслак фон Витри, дефанзивният халф Якуб Пьотровски, както и бразилците Педро Енрике, Педро Нареси и Нонато. От изброените чужденци само първите двама започнаха да се утвърждават в състава и да си извоюват ролята на несменяеми титуляри. Педро Енрике минава в графата „дългосрочна инвестиция“. През есента 21-годишният защитник така и не изигра двубой в Първа лига, бе на терена срещу Левски за купата, както и в 7 срещи за дубъла във втория ешелон. Очакванията към дефанзивния халф Нареси и плеймейкъра Нонато бяха огромни, но те не се и доближиха до оправдаването им, имайки предвид, че за двамата бяха броени общо над 2,5 милиона евро.
За успешното представяне на два фронта Анте Шимунджа разполагаше с широк състав. Тоест, ротацията не бе проблем. И докато част от претендентите на Лудогорец се чудят как да сглобят състав при един-двама контузени и толкова наказани, то треньорът на разградчани можеше да си позволи лукса да задраска словенския национал Жан Карничник – пратен в дубъла след пропаднал изходящ трансфер, както и родния такъв Спас Делев. Сериозните травми на халфовете Клод Гонсалвеш и друг наш национал – Доминик Янков, въобще не се оказаха трудност за преодоляване. А по някое време бе забърсан и друг полузащитник на трикольорите – Иван Йорданов… И с този потенциал разградчани не само, че не пометоха всичко по пътя си, но в мачовете с конкурентите от по-сносна категория браха сериозни ядове. Тимът видимо превъзхожда останалите, но още по-видимо разчита на индивидуална класа, а не на отборно поведение. Това обяснява и силната атака, демонстрирана и в Европа, от която лъха класа, скорост, изобретателност, острота. Както и пропускливата защита – атакуващите играчи не се връщат, често няма дружен отговор на висока преса и по-остри физически действия и белята рано или късно става.
Лудогорец така и не победи зимуващия трети ЦСКА 1948 – две равенства. Бе на път да загуби от Левски у дома. А в Разград бе надигран освен от сините, така и от ЦСКА-София, въпреки че победи армейците с 2:1. Не липсваха и непредизвикани грешки – поражение при гостуването на Локо Сф в „Надежда“, както и равенство срещу Арда у дома. А издънките можеха и да са повече, но както бе срещу Ботев Пд в Разград, и съдиите също взеха решения в полза на хегемона. Затова не е изненада, че в част от срещите се налагаше водещите фигури Бърнард Текпетей, Каули и Кирил Десподов да влизат като резерви, за да развързват заплетени възли.
Анте Шимунджа засега е далеч от това да е сглобил боеспособен състав. Но спрямо другите ресурсът му изглежда неограничен. Затова и въпреки есенното представяне под очакванията работата му да навакса изоставането не изглежда като толкова трудна задача.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
