-
-
От доста дълго време насам треньорите в България не се ползват с голямо доверие и уважение в клубовете си. След промените през 1989 година текучеството при тях стана много по-голямо, отколкото в годините назад. През 21-и век стана нещо обичайно – само 2-3 клуба от Първа лига в даден сезон да не сменят наставника си. А често се случваше дори в шампионски сезон ръководството на даден клуб да смени повече от веднъж своя треньор. Така, например, при титлата си през сезон 2001/02, Левски беше воден от петима наставници.
Поне през този сезон, като че ли се забелязва леко подобрение в отношението към треньорите и повишаване на доверието на към тях. През есенния дял точно 50% от отборите не направиха рокади на този пост, което можем да го отметем като положителен знак. Просто защото в други години е било и по-зле. Осемте отбора, чийто треньор и сега е този, който беше и в началото на сезона през юли, са Лудогорец, ЦСКА-София, Левски, Локомотив Пд, Черно море, Локомотив Сф, Арда и Славия.
Трябва да отбележим, че повечето от наставниците на тези отбори си заслужиха да имат известна неприкосновеност или сигурност за поста си, колкото и условно да е това. Станимир Стоилов е почти канонизиран на „Герена“ и въпреки слабата като резултати есен, приключила с огромен брой неспечелени мачове, продължава да чува на всеки мач името му да се скандира от публиката. Мъри преобрази Левски след завръщането си в клуба през септември 2021 година, донесе първи трофей от 13 години насам през май тази година, а успя и да елиминира ПАОК в Европа. Толкова силен съперник нито един български тим не отстрани в турнирите през този сезон, като това допълнително увеличи кредита на доверие на синята публика, както и нейната убеденост, че той е точният човек и алтернатива няма.
Другият най-непоклатим треньор е Илиан Илиев. Легендарният някогашен халф на Черно море, Левски и Славия направи пълни 5 години поред начело на родния си тим. Илиев се завърна като треньор на стадион „Тича“ в началото на 2018-а година и от тогава собствениците разчитат неизменно на него. Наистина нещо уникално като за историята на българския футбол в последните 30 години, в които няма друг човек, който да е изкарал някъде по-дълго време. Последният такъв случай беше с Иван Глухчев, който точно 5 сезона поред бе начело на Ботев Пд между 1984 и 1989 година.
Анте Шимунджа пък за момента се оформя като най-силния чужденец, който е ръководил Лудогорец и с това можем да си обясним, че продължава да е в клуба. Спечелването на титлата беше нещо съвсем рутинно за клуба вече 11 години и със сигурност не това е най-доброто, което мажем да откроим при него. Трябва да добавим една Суперкупа, доброто представяне в Лига Европа, където върхът беше победата над Рома и Моуриньо в Разград с 2:1. В първенството за цяла година „орлите“ загубиха само веднъж – с 0:1 от Локомотив Сф в „Надежда“ тази есен, като и това поражение дойде по-скоро поради липса на шанс в конкретния мач и неприятно стечение на обстоятелствата поради ранния червен картон на Сисиньо.
Като стана дума за Локомотив Сф, трябва да отчетем, че и там смяна на треньора не е на дневен ред, поради отличната работа, която върши Станислав Генчев. Отборът е значително по-силен, отколкото беше през миналия сезон, когато се озова в последната четворка на класирането, която трябваше да определи изпадащите тимове. Сега по всичко изглежда, че това няма как да стане и тимът ще е много по-нагоре. Значително се подобриха и резултатите срещу силните отбори – „червено-черните“ победиха у дома Левски и Лудогорец, а не загубиха и двата си мача срещу ЦСКА-София в „Надежда“ и в Борисовата градина.
Логично изглежда поне засега и сигурността на поста на Златомир Загорчич в Славия. Бившият български национал е най-успешният треньор на клуба за 21-и век до момента и продължава да изстисква почти максимума от ресурса, с който разлолага, а той хич не е много голям. Изглежда и напълно подходящ за работа с млади футболисти, каквато от доста години е политиката на Славия. Колко тя е успешна и правилна е тема на друг разговор, но по отношение на свършеното от Загорчич на „Овча Купел“, не само през този сезон, а и през предишните, в клуба няма как да не са доволни.
ЦСКА-София е един от клубовете, в които треньорският пост е най-нестабилен. От вкарването на клуба в елита само веднъж по време или малко след края на есенния дял нямаше треньорски рокади. Става дума за 2017-а, когато Стамен Белчев не бе пипнат, а той е и човекът, който изкара най-дълго на поста в този период – около година и половина, макар тези близо 18 месеца да не обхванаха един пълен сезон от начало – докрай. Сега Саша Илич може да стане първият, който оцелява цял сезон. Съвсем нормално резултатите са това, което за момента най-много пази легендата на Партизан на поста му. Първото място в първенството, липсата на издънки срещу по-слабите отбори, четвъртфиналът за Купата, където и полуфиналът вече ясно се вижда на хоризонта, са неща, които поне за момента нямаше как да са по-добре. Играта в много мачове не беше убедителна, но това не се оказваше фатално за крайния резултат, което пък от своя страна ще даде възможност на сърбина през паузата да поработи и върху нейното изчистване и подобряване.
Александър Тунчев също засега продължава смело и твърдо в Арда, като и за неговата работа до момента могат да се кажат добри думи. Отборът играе приятен за окото футбол, без да разполага с някакви мегазвезди. Не трепна и на гостуването в Разград, откъдето се върна в Кърджали с точка. Нещо, което заслужава похвали, още повече, че Тунчев имаше смелостта преди мача да каже, че отива в Разград не за една, а за три точки, а при 1:1 изпусна и един голов шанс. Лудогорец, разбира се, имаше повече, но похвалите за този мач, а и за доста други са заслужени за Арда.
Най-нестабилно, също може би очаквано, бе мястото на треньорите в отборите от долната половина на таблицата – Спартак Ви, Пирин, Ботев Пд и Ботев Bp имаха по трима треньори през есента, като при всеки от тях имаше и по един временен. На „Коритото“ такъв бе Георги Иванов-Геша, в Благоевград – Светослав Дяков, в Коматево – Артур Ованесян, а във Враца – Владимир Вутов. Трима от тях водиха отборите си в един мач и го загубиха, а при Геша загубите начело на Спартак бяха две от две.
Най-нелогична с оглед резултатите бе раздялата между Любослав Пенев и ЦСКА 1948. Наричаме я нелогична заради добрите резултати и добрата игра на тима. Но с оглед треньорската биография на Ел Голеадор, в която липсва продължителен период, в който да се е задържал някъде, както и честотата на смените на наставниците в клуба, откакто той влезе в елита – напускането на Пенев става вече не чак толкова изненадващо.
Остава да видим какво ще стане през пролетта, но с оглед близката история, вероятно още поне четирима от оцелелите досега 8 наставници ще загубят работата си в сегашните си клубове.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
